⬛ Водната криза в Плевен, Ловеч и Троян бързо излезе от рамките на обикновено засушаване. Докато десетки хиляди граждани са подложени на строг воден режим и празни чешми през летните месеци, в кулоарите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) официалните документи и изявления на двама различни министри разкриват брутален институционален парадокс. Сравнението между физическите измервания по трасето и мащабните инвестиционни планове показва математическо несъответствие, което струва стотици милиони левове публичен ресурс.
⬛ Официалният сблъсък: Теза срещу теза. От една страна, официалният уебсайт на МРРБ документира категоричното изявление на тогавашния регионален министър Иван Иванов след полеви изследвания. Той заявява, че след инсталиране на сертифицирани ултразвукови разходомери по цялото протежение на магистралния водопровод „Черни Осъм“ е доказано, че „целият водопровод е обследван и е доказано, че е в добро експлоатационно състояние“. От друга страна обаче, наследникът му в министерството – арх. Иван Шишков, обявява пред медиите в Плевен коренно различна оперативна посока: „Започва проектирането на нов довеждащ водопровод за Плевен. Той ще смени сегашния“, аргументирайки се, че съоръжението е на 50 години, амортизирано е и трасето му е компрометирано.
⬛ Подробна математика на загубите: Какво отчетоха уредите? За да разберем дълбочината на този абсурд, трябва да разгледаме точните цифри от полевия инженеринг, цитиран от министър Иванов в парламентарната комисия:
Входен дебит в планината (при водовземането): \(850 \text{ л/сек}\) (литра в секунда).
Изходен дебит (на входа на градската мрежа в Плевен): \(770 \text{ л/сек}\).
Физическа загуба по магистралното трасе: \(850 – 770 = 80 \text{ л/сек}\).
Процентна загуба по магистралата:
\(\frac{80}{850}\times 100\approx 9.41\%\)
⬛ Инженерният парадокс на „решетката“. Хидравличните изчисления показват, че транзитната загуба от под 10% е изключително ниска и напълно стандартна за дълги гравитационни магистрални водопроводи. Изразено в денонощен обем, по трасето от планината до Плевен се губят около \(6912 \text{ кубични метра}\) вода на денонощие (\(80 \text{ л/сек} \times 86\ 400 \text{ сек}\)). Същевременно общите отчетени загуби в баланса на „ВиК“ – Плевен редовно надхвърлят 70% до 80%. Това означава, че от влизащите в града \(770 \text{ л/сек}\), до крайните потребители легално достигат едва около \(154 – 231 \text{ л/сек}\). Къде изчезва разликата от близо \(540 – 616 \text{ л/сек}\)? Тя изтича под градските улици на Плевен или се консумира чрез масови незаконни присъединявания (кражби) и байпаси, които заобикалят отчетните уреди.
⬛ Икономическият замисъл зад „новия водопровод“. Тук изплува основният въпрос: ако съществуващият магистрален водопровод пренася успешно над 90% от уловената вода, защо МРРБ настоява приоритетно за проектиране на изцяло ново трасе в планината? Проектирането и изграждането на десетки километри нова магистрална инфраструктура през сложни планински терени е мегапроект, поглъщащ стотици милиони левове държавен бюджет. В бранша е публична тайна, че подобни линейни обекти са много по-удобни за скъпи договори, отколкото методичната, трудна и политически неизгодна подмяна на уличната мрежа в жилищните квартали, съчетана с масови полицейски и ВиК проверки за закриване на незаконните връзки на местни бизнес структури.
⬛ Хидравличният капан: Вода няма на входа. Най-голямата заемка в политическите обещания за нов водопровод обаче е чистата природна реалност. Дори утре държавата да изгради перфектната „космическа“ тръба със златни снадки и 0% загуби, това няма да реши водната криза в Плевен и Ловеч. Проблемът е, че водоснабдителна група „Черни Осъм“ разчита на директно речно водохващане (руслови водозабори) в Стара планина. Когато настъпи лятното засушаване, дебитът на самата река пада критично. През сухите периоди общото водно количество на извора намалява драстично – в определени моменти до под \(230 – 240 \text{ л/сек}\) общо за целия регион.
⬛ Природата не се управлява с министерски заповеди. Без изграждането на язовир „Черни Осъм“, който да служи като многогодишен регулатор и да акумулира огромните водни маси от пролетното снеготопене, Плевен ще остане на воден режим при всяко сериозно засушаване. Когато реката пресъхне, на входа на водопровода просто няма вода. Нова или стара – тръбата не може да проведе количество, което физически липсва в природата. Поради тази причина бързането да се строи ново довеждащо трасе, без паралелно да се реши проблемът с липсата на язовир и без да се спрат вътрешните градски кражби, изглежда като скъп параван за отклоняване на общественото внимание и усвояване на милиони публични левове.
Вашият коментар