Категория: Uncategorized

Края на лятото и началото на есента на 2026 г. ще останат в метеорологичната история на България с един от най-острите и териториално изразени климатични контрасти. Официалните бюлетини и карти на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) за месец септември разкриват притеснителна картина: България е буквално разделена на две, а Северозападът и Централна Северна България се намират в епицентъра на безпрецедентна хидрометеорологична криза.

Наследството от август: Изпепелена почва и пресъхващи реки

За да разберем дълбочината на проблема през септември, трябва да погледнем към данните от предходния месец. Страната навлезе в есенния период с драстично изчерпани водни ресурси и напълно пресушена почва.

Критично нисък речен отток в басейните на Западна и Централна Северна България в края на лятото.

Индексът SMI показва екстремно почвено засушаване (в червено) над по-голямата част от страната.

Натрупаният тримесечен дефицит на валежи оставя дълбока следа в Западна и Централна България.

Горещите вълни доведоха до пресъхване на десетки местни водоизточници. Огромните червени и оранжеви зони на картите за речния отток и почвената влага (SMI) предизвестиха тежката есенна криза.

Септемврийският обрат: Дъжд за едни, прах за други

През септември 2026 г. атмосферата над Балканите се раздвижи, но разпределението на валежите беше крайно неравномерно. Това доведе до географско разделение на влагата в страната:

• Източна и Централна България: Районите в Тракийската низина, Североизтока и Централна Стара планина получиха дългоочаквано облекчение. Паднаха между 75 и 125 мм дъжд, което в много градове покри и дори надхвърли месечната норма. Тези валежи започнаха постепенно да възстановяват влагата в горния почвен слой.
• Северозападна и Централна Северна България: Тук септември се превърна в катастрофа. В областите Видин, Лом, Монтана, Враца и Плевен падналите количества бяха символични – едва между 5 и 20 мм. Валежите в тези региони останаха в критичните граници между 1% и 20% от месечната норма, оставяйки земята твърда като бетон.

---

Разпределение на месечните количества валеж през септември – драстичен дефицит на северозапад.

Климатичният контраст в проценти: кафявите зони показват регионите с под 20% от нормата за септември.

Епицентърът на кризата: Водното бедствие в Плевен и Ловеч

Най-тежкото и болезнено изражение на тази суша е хуманитарната и битова криза с питейната вода. Регионите на Плевен и Ловеч се оказаха в капана на безпрецедентен воден режим.

Поради липсата на валежи отгоре и екстремното изсушаване на дълбоките почвени слоеве, основните водоизточници в Централна Стара планина – включително ключовата водоснабдителна група „Черни Осъм“ – отбелязаха исторически нисък дебит. Резултатът е шокиращ: десетки хиляди граждани останаха на строг режим, без достъп до течаща вода в продължение на часове и дни. Сухата земя в тези области просто отказва да пропусне влага към подземните хоризонти, тъй като оскъдните септемврийски превалявания веднага се изпаряват от жадното повърхностно равнище.

Перфектната буря: Когато и Дунав пресъхва

Към локалното бедствие на сушата се прибавя и един огромен регионален фактор – рекордно ниското ниво на река Дунав. Колапсът на голямата европейска река действа като катализатор на кризата в Северозападна и Централна Северна България:

1. Дренаж на крайречните низини: Когато нивото на Дунав спадне до исторически минимуми, реката започва буквално да „изтегля“ и изсмуква подпочвените води от крайречните алувиални хоризонти във Видинско, Ломско и Плевенско. Това обяснява защо почвата там остава дълбоко спечена и безжизнена.
2. Блокаж на икономиката и корабоплаването: Критичните прагове по поречието (около Белене и Батин) спряха или силно ограничиха движението на товарни кораби, нанасяйки милионни загуби на транспорта.
3. Крах на поливното земеделие: Поради ниското ниво помпените станции край реката не могат да засмукват вода. Това напълно блокира напояването и обрече късните култури, правейки невъзможна и предсеитбената есенна оран.

Накъде след септември?

Септември 2026 г. показа, че климатичните промени не са абстрактно бъдеще, а настояща реалност, която определя дали имаме вода в чешмите си. Докато Източна България получи глътка въздух, Северозападът и региони като Плевен и Ловеч навлизат в предзимния период в състояние на тежък, системен воден дефицит. За да се преодолее тази хидроложка криза, страната има крещяща нужда от обилни, продължителни и напоителни есенно-зимни валежи и бързо възстановяване на речните нива в цяла Европа.

Исторически ниските нива на река Дунав оголиха критични прагове и застрашиха корабоплаването и екологичния баланс в региона.

През 1992 г. с два бързи удара на писалката – Постановление № 140 и Постановление № 163 на Министерския съвет – България сложи кръст на две от най-стратегическите си индустрии: рудодобива и уранодобива. Под знамето на „пазарната неефективност“ и „околната среда“, държавата буквално изля бетон в златната си кокошка.

Днес, 34–35 години по-късно, геополитическата конюнктура направи радикален завой на 180 градуса. Европейският съюз, притиснат от икономическата война с Китай и Русия, трескаво прилага Европейския акт за критичните суровини (CRMA). Изведнъж Брюксел се сети, че без цветни метали, уран и редки минерали няма технологично бъдеще, няма отбрана и няма зелена енергия. Този исторически обрат изважда наяве неудобната истина за българския преход: Екологията не беше оправдание за ликвидация, а параван за управленско късогледство.

Архивна снимка от БТА: Откриването на МОК „Медет“ край Пирдоп на 29 декември 1964 г. Проектът с мощност 8 млн. тона годишно постави основите на цветната металургия у нас – същата индустрия, която днес Брюксел определя като критично важна.

Когато България строеше бъдещето си

Всичко започна с мащабна държавна визия. На 29 декември 1964 г. край Пирдоп официално е открит Минно-обогатителният комбинат „Медет“ – обект с гигантски за времето си мощности от 8 милиона тона годишен добив и преработка на медна руда. Това индустриално сърце на Средногорието даде хляб, сигурност и висок стандарт на живот на десетки хиляди семейства. Проектът доказа, че България притежава уникални природни богатства и кадри, способни да управляват тежка индустрия на световно равнище.

Но дойде 1992 година. Вместо надграждане и модернизация, новите политически сили решиха, че най-лесният начин да се справят с икономическата криза на прехода, е пълното унищожение.

Официалният старт на техническата ликвидация. Постановление № 140 на Министерския съвет от юли 1992 г., с което десетки работещи мини и структури на „Горубсо“, „Бургаски медни мини“ и „Панагюрски мини“ бяха обявени за „неефективни“ под натиска на международните финансови институции.

Митът за „неизбежната екологична катастрофа“

Основният аргумент на политиците през 1992 г. беше, че минната индустрия е екологично опасна и остаряла. Истината обаче е, че всяка тежка индустрия крие рискове, но отговорът на една модерна държава трябваше да бъде екологосъобразно преструктуриране, а не брутална ликвидация.

Вместо да се инвестира в пречиствателни станции, модерни затворени цикли на водите и безопасни технологии за рекултивация, беше избран най-лесният и разрушителен път. Шахтите бяха заляти с бетон, машините – разграбени за скрап, а хиляди висококвалифицирани инженери и миньори бяха изхвърлени на улицата. Изчезнаха десетки хиляди работни места, а цели региони в Родопите и Средногорието се обезлюдиха.

Модерна минна техника и екосъобразно управление в „Елаците-Мед“ днес. Успешната екологична и технологична трансформация доказа на практика, че с правилните инвестиции секторът можеше да бъде спасен навсякъде и превърнат в двигател на икономиката.

Че ликвидацията беше фатална грешка, доказват предприятията, които по чудо оцеляха и бяха преобразени чрез частна инициатива. Рудници като „Елаците-Мед“ и „Асарел-Медет“ в началото на 90-те години се намираха в същото тежко екологично и техническо състояние. Вместо да ги запечата обаче, мениджмънтът им предприе мащабна технологична модернизация. Внедрени бяха свръхмодерни дигитални системи, автоматизация и пречиствателни съоръжения, които сведоха екологичния отпечатък до минимум. Производството стана свръхпечелившо.

Днес Панагюрище и Средногорието са сред икономическите лидери в България с най-високи средни заплати, работещи училища и развита инфраструктура. Това е ясният модел, по който можеше и трябваше да бъде спасен и преструктуриран целият български рудодобив.

Експлозивният ръст в цените на урана и медта (1992–2026 г.). Докато България запечатваше шахтите си заради моментна пазарна криза, световните стокови борси изстреляха стойността на тези суровини до исторически върхове с до 1000%.

Суровата статистика на пропуснатите ползи (1992 vs. 2026)

Цифрите от световните стокови борси не лъжат – те разкриват милиардите, които България буквално зарови в земята. Политиците през 1992 г. реагираха на моментна криза с трайно и необратимо унищожение, вместо да консервират мощностите в очакване на неизбежния пазарен суперцикъл.

• 🟫 Медта: В началото на 90-те години глобалната цена на медта се движи на нива около $1300 – $2000 за метричен тон. Днес, заради навлизането на електромобилите, зелената енергия и ИИ центровете за данни, медта избухна до нива над $13 500 за тон (ръст от +718%)!
• ☢️ Уранът: При затварянето на уранодобива през 1992 г., суровината се търгува за нищожните $7.00 – $9.00 за паунд. Днес, в условията на глобален ренесанс на ядрената енергия и нужда от независимост от Русия, цената се движи между $72.00 и $90.00 за паунд (ръст от +1025%)!

Постановление № 163 на Министерския съвет от август 1992 г. за окончателното спиране на уранодобива в търговски дружества като „Редки метали“ и „Звезда“ – Елешница. Решение, взето в зората на прехода, което днес ни оставя изцяло зависими от вноса на ядрено гориво.

Официалното съобщение на Европейската комисия от 9 октомври 2026 г. Проектът за разширяване на преработката на мед на „Аурубис“ в Пирдоп официално е обявен за стратегически приоритет за сигурността на целия Европейски съюз под флага на Critical Raw Materials Act (CRMA).

Кой плаща цената за изгубеното време?

И ето ни днес, през октомври 2026 година. Европейската комисия официално обяви списъка с нови стратегически проекти, които трябва да подсигурят независимостта на съюза от Русия и Китай. И къде е фокусът? В България, в завода в Пирдоп – същият регион, чиято индустриална суровинна база започнахме да градим през 1964 г. и се опитахме да унищожим през 1992 г.

Когато днес говорим за „новото възвисяване“ на цветната металургия, изниква логичният въпрос: Кой ще ни върне изгубените 35 години и кой носи отговорност?

Отговорът е ясен – политическата класа от десетилетието на прехода продаде суровинния суверенитет на страната под външен натиск и заради липса на дългосрочна визия. Но икономическата и социалната цена беше платена изцяло от българския данъкоплатец и от хората в минните региони, които бяха обезлюдени.

Днес България има втори шанс да се завърне на суровинната карта на Европа, но правилата трябва да бъдат други. Държавата не трябва да бъде просто пасивен наблюдател, който раздава концесии срещу жълти стотинки. Нужен е строг екологичен контрол, гаранция, че суровините ще се преработват до крайни продукти тук (за да остава добавената стойност в страната), и директни инвестиции от печалбите обратно в местните общини. Защото земята е на България, а богатствата в нея принадлежат на нейния народ.

---

Официалните институции и държавният ПР апарат се опитаха да затворят темата за инцидента в нашата изключителна икономическа зона с едно просто и успокоително съобщение: „Търговски кораб, натоварен с пшеница, потъна след удар от дрон.“ И допълниха с една стряскаща цифра – съдът е изчезнал под водата за катастрофалните 3 минути (180 секунди).

Всеки чиновник може да разпише подобен доклад, но нито един чиновник не може да отмени законите на класическата хидродинамика и механика на флуидите. Когато се облегнем на строгата наука, ПР балонът се спуква веднага. Кораб, натоварен със зърно, не може да потъне за 180 секунди. Физически е невъзможно.

Официална снимка на завлечения на дъното край Бяла товарен кораб ALFA WATAN преди фаталната нощ на 6 октомври 2026 г.

Ето пълните научни доказателства и изчисления, базирани на принципите на Архимед и Торичели.

---

---

1. Архимедова изтласкваща сила и плътност на материалите

За да плава един кораб, е в сила законът на Архимед: изтласкващата сила трябва да бъде равна на силата на тежестта на съда.

• Официалната версия (Пшеница): Специфичното тегло на насипната пшеница варира между 0.75 и 0.80 тона на кубичен метър. Това е по-ниско от плътността на водата. Зърното притежава огромна порьозност (между отделните зърна има въздух). При пробойна, навлизащият флуид започва бавно да се абсорбира от зърнената маса. Пшеницата действа като хигроскопична гъба – тя забавя разпространението на водата в трюма, а въздушните възглавници поддържат плаваемостта. Корабът се накланя, но остава на повърхността с часове. (Точно това се случи с втория атакуван кораб ABLE, натоварен с ечемик – той устоя на удара и екипажът му беше спасен).
• Инженерната реалност (Военен товар): Ако трюмовете са пълни с метали, танкове или тежки боеприпаси, специфичното тегло на товара е огромно (за стоманата то е 7.85 тона на кубичен метър). Металът няма собствена плаваемост. Корабът се държи на повърхността единствено благодарение на херметичния обем въздух в отсеците си. При пробойна водата изтласква въздуха за секунди, средната плътност на съда моментално надхвърля тази на морската вода и изтласкващата сила се срива. Съдът тръгва надолу вертикално като ютия.

---

2. Хидравлични изчисления по Закона на Торичели

Нека изчислим колко вода трябва да навлезе в кораб с размерите на ALFA WATAN (дедуейт около 3000–4000 тона), за да потъне той за 3 минути. Скоростта на изтичане на вода през пробойна под водолинията (на дълбочина около 3 метра) се изчислява по формулата на Торичели.

При тези условия скоростта на навлизащата водна струя е приблизително 4.75 метра в секунда.

За да изчезне кораб с подобна кубатура за 180 секунди, вътре трябва да нахлуят хиляди тонове вода за изключително кратко време. Ако приемем, че критичният обем вода за пълна загуба на плаваемост е 1500 тона (1500 кубични метра), то необходимият дебит на навлизащата вода е 8.33 кубични метра в секунда.

Следователно, за да премине такова огромно количество вода, чистата площ на пробойната под водолинията трябва да бъде минимум 1.75 квадратни метра (близо 2 кв.м.).

Научният извод от изчисленията:

Единичен малък въздушен дрон отгоре не може да отвори двуметров разлом в стоманеното дъно под кила. Това е математическо доказателство за мощна подводна експлозия (торпедо или тежък подводен дрон-камикадзе), съчетана с товар, който няма никаква собствена плаваемост.

Ако вътре имаше пшеница, тя щеше механично да прегради и намали този дебит, свивайки скоростта на потъване до часове. Но когато вътре има кухи метални конструкции като танкове и снаряди, водата заема свободния обем мигновено и тежкият метал завлича кораба в бездната за точно 180 секунди.

1. Архимедова изтласкваща сила и плътност на материалите

За да плава един кораб, е в сила законът на Архимед: изтласкващата сила трябва да бъде равна на силата на тежестта на съда.

• Официалната версия (Пшеница): Специфичното тегло на насипната пшеница варира между 0.75 и 0.80 тона на кубичен метър. Това е по-ниско от плътността на водата. Зърното притежава огромна порьозност (между отделните зърна има въздух). При пробойна, навлизащият флуид започва бавно да се абсорбира от зърнената маса. Пшеницата действа като хигроскопична гъба – тя забавя разпространението на водата в трюма, а въздушните възглавници поддържат плаваемостта. Корабът накланя, но остава на повърхността с часове. (Точно това се случи с втория атакуван кораб ABLE, натоварен с ечемик – той устоя на удара и екипажът му беше спасен).
• Инженерната реалност (Военен товар): Ако трюмовете са пълни с метали, танкове или тежки боеприпаси, специфичното тегло на товара е огромно (за стоманата то е 7.85 тона на кубичен метър). Металът няма собствена плаваемост. Корабът се държи на повърхността единствено благодарение на херметичния обем въздух в отсеците си. При пробойна водата изтласква въздуха за секунди, средната плътност на съда моментално надхвърля тази на морската вода и изтласкващата сила се срива. Съдът тръгва надолу вертикално като ютия.

---

2. Хидравлични изчисления по Закона на Торичели

Нека изчислим колко вода трябва да навлезе в кораб с размерите на ALFA WATAN (дедуейт около 3000–4000 тона), за да потъне той за 3 минути. Скоростта на изтичане на вода през пробойна под водолинията (на дълбочина около 3 метра) се изчислява по формулата на Торичели.

При тези условия скоростта на навлизащата водна струя е приблизително 4.75 метра в секунда.

За да изчезне кораб с подобна кубатура за 180 секунди, вътре трябва да нахлуят хиляди тонове вода за изключително кратко време. Ако приемем, че критичният обем вода за пълна загуба на плаваемост е 1500 тона (1500 кубични метра), то необходимият дебит на навлизащата вода е 8.33 кубични метра в секунда.

Следователно, за да премине такова огромно количество вода, чистата площ на пробойната под водолинията трябва да бъде минимум 1.75 квадратни метра (близо 2 кв.м.).

Научният извод от изчисленията:

Единичен малък въздушен дрон отгоре не може да отвори двуметров разлом в стоманеното дъно под кила. Това е математическо доказателство за мощна подводна експлозия (торпедо или тежък подводен дрон-камикадзе), съчетана с товар, който няма никаква собствена плаваемост.

Ако вътре имаше пшеница, тя щеше механично да прегради и намали този дебит, свивайки скоростта на потъване до часове. Но когато вътре има кухи метални конструкции като танкове и снаряди, водата заема свободния обем мигновено и тежкият метал завлича кораба в бездната за точно 180 секунди.

Хидродинамична симулация на потъване при идентичен подводен взрив: вляво – бавно напояване на лекото зърно; вдясно – мълниеносно вертикално потъване на метален и военен товар по законите на Архимед.

Заключение

Институциите могат да премълчават истината и да крият официалния манифест на товара, но хидростатиката и математиката не могат да бъдат манипулирани. ALFA WATAN е потънал за 3 минути не защото пшеницата се е намокрила, а защото товарът му е бил с огромно специфично тегло, несъвместимо с живота на един пробит плавателен съд. Това не е конспиративна теория. Това е научна аксиома.

---

Уводът: Една стая в Рим и раждането на големия бранд

Всичко започва през 1511 година в Рим. В същия момент, в който Микеланджело виси под тавана на Сикстинската капела, в съседната залата Stanza della Segnatura (Залата на Подписа) – мястото, където папата с тежко мастило разписва декрети, съдби и църковни догми – един 28-годишен младеж нанася последните щрихи върху фреска, която ще пренапише съзнанието на Европа. Младежът се казва Рафаело Санцио, а картината днес целият свят знае под измисленото заглавие „Атинската школа“.

Атинската школа“ на Рафаело (1511 г.) оживява – визуалният параван на Ватикана, с който палеобалканската и източната мъдрост бяха брандирани под общия етикет „Атина“.

Но истината, която днешната заспала наука умишлено крие, е брутална: Рафаело е визуалният първообраз на грандиозната историческа измама, родила се след неговата фреска. Той създаде лъскавия параван, зад който Ватиканът извърши най-голямата интелектуална кражба в историята – погърчването на палеобалканското наследство.

Заглавието „Атинската школа“ е чист идеологически фалшификат. По онова време единна гръцка нация, държава Гърция или единен „елински етнос“ изобщо не съществува. Самият израз „гърцизъм“ е изкуствено конструиран много по-късно, през 18-и век, от западната дипломация за целите на геополитическото пренареждане на Балканите. Рафаело просто събра на едно място финикийски семити, северноафрикански бербери, персийски арийци и палеобалкански автохтонни автори, живели в диапазон от 1700 години един от друг, и под натиска на папската поръчка им залепи общ етикет: „Атина“.

Кодът на художника: Спасението на Рафаело

Но Рафаело не е престъпник, а гениален криптограф, който тайно ни е оставил ключа към истината в същата тази стая, където мастилото на чиновниците е закон. Погърчването на автохтонната култура е трябвало да има пукнатина.

Погледнете на преден план, точно пред вглъбения Хераклит-Микеланджело. На самия ръб на мраморното писалище Рафаело е нарисувал една самотна мастилница. Тя се крепи едва-едва, наклонена на самия ръб, готова всеки момент да падне и да се преобърне. Пред Хераклит, бащата на максимата „Всичко тече, нищо не остава същото“, художникът ни кодира съобщение:

„Всичко, написано с мастило от силните на деня, е преходно. Всичко тече, всичко изчезва в потока на времето, а догмите, с които оковавате историята, са нестабилни като тази мастилница“.

Кодираната тайна на Рафаело: Мастилницата, крепяща се на самия ръб на мраморния блок пред замисления Хераклит. Символ на преходността на всяка писмена догма и фалшификация.

И тук ни удря най-страшният, най-кървавият парадокс: Всичко написано изчезва. Всичко тече. Само изтритата и фалшифицирана история на България не изчезва и до днес!

Мастилото, с което германският хуманизъм през 1557 г. чрез Йеронимус Волф измисли лъжата за „Византия“, за да ни отреже от наследството на Рим, отказва да избледнее. Мастилото, с което Екатерина Велика през XVIII век разписа своя „Гръцки проект“ и панславизма, за да ни вкара в азиатските блата като „безкултурна късна маса“ и да изтрие автохтонния ни корен, отказва да изсъхне. Всички световни догми се променят, но лъжата за българите е бетонирана в учебниците ни, пазена от собствената ни Академия на науките.

Научният регистър: Какво казва палеогенетиката?

Модерните палеогенетични изследвания на антична ДНК (чрез маркерите на Y-хромозомата по мъжка линия), извличана от зъби и кости в древни некрополи, окончателно разбиват мита за „гърцизма“. Нито един от великите умове на тази фреска не е приемник на измислената през 1821 г. гръцка нация. Генетичният им състав доказва коренно различна реалност:

Философ / Мислител	Антична епоха	Реален етно-регионален произход	Генетична хаплогрупа
Аристотел Стагирит	384 – 322 г. пр.н.е.	Трако-македонски Халкидически ареал (Стагира). Няма общо с южните елини.	I2a (динарско-балканска) или E-V13
Сократ	470 – 399 г. пр.н.е.	Автохтонно преддорийско (пеласгийско) население на Атика.	E-V13 (древен автохтонен палеобалкански маркер)
Хераклит Ефески	535 – 475 г. пр.н.е.	Анатолийски / Йонийски аристократ от град Ефес (Мала Азия).	J2a (M410) или G2a (медитеранейско-анатолийски пласт)
Питагор от Самос	570 – 495 г. пр.н.е.	Островен йониец с доказан тиренски (пеласгийски) корен.	J2a
Зенон от Китион	334 – 262 г. пр.н.е.	Чистокръвен финикиец от о-в Кипър (семитски антропологичен произход).	J1 (левантийска) или E-M123
Клавдий Птолемей	100 – 170 г. от н.е.	Елинизиран автохтонен египтянин от Александрия в Римската ера.	E-M215 (E1b1b) (северноафриканска)
Зороастър (Заратустра)	ок. 1000 – 600 г. пр.н.е.	Древноперсийски пророк от бактрийските индоирански племена.	R1a-Z93 (степни индоирански линии)
Ибн Рушд (Авероес)	1126 – 1198 г. от н.е.	Андалусийски мавър от автохтонен корен на Северна Африка.	E-M81 (чист берберски генетичен пласт)

Изводът: Истинските наследници

Генетичният анализ затваря кръга на истината по безпощаден начин. Модерните палеогенетични проучвания на античния материал доказват категорично: ние, съвременните българи, сме директни преки приемници на автохтонното палеобалканско население, което съставлява около 40% от нашия генетичен пул! Трако-пеласгийският пласт не е изчезнал – той е в нашата кръв.

Официално разпределение на Y-ДНК хаплогрупите на територията на модерна България. Графиката ясно показва масивното доминиране на автохтонния палеобалкански субстрат, който съвпада с профила на най-изявените антични мислители.

Стълбовете на античната мисъл като Аристотел и Сократ споделят палеобалканските хаплогрупи (I2a и E-V13), които днес определят българския генофонд, а не профила на по-късните дорийски, азиатски и африкански миграции, оформили модерна Гърция. Българите имаме по-голямо генетично и историческо право над културния капацитет на този древен свят, отколкото онези, които днес наготово ползват марката.

Ватиканът ни открадна културата чрез „елинизма“, Берлин ни открадна държавността чрез „византизма“, а Санкт Петербург ни изтри корена чрез „панславизма“. Нашата земя, нашите кургани и нашите гени обаче пазят паметта на първата европейска цивилизация.

Мастилницата на Рафаело все още се крепи на самия ръб на писалището в Рим. Време е най-накрая да я преобърнем с тежестта на научните факти, да спрем да бъдем пасивни наблюдатели на собственото си заличаване и да си върнем откраднатото право на автохтонни господари на Балканите!

Днешната критична ситуация в Черно море, при която търговски кораби биват поразявани от дронове и ракети в нашата изключителна икономическа зона, извади наяве бруталната истина за националната ни сигурност по вода. При тежък инцидент в открито море държавата ни е напълно безпомощна. Ние нямаме техническа готовност да реагираме, нямаме специализиран държавен авариен съд и сме принудени да разчитаме на цивилни търговски фериботи-доброволци, за да спасяваме човешки животи в XXI век.

България продължава да бъде единствената държава членка на НАТО в Черноморския басейн, която няма собствен спасителен кораб. И на логичния въпрос на всеки български гражданин: „А защо се стигна дотук?“, отговорът е болезнено прост – поради ведомствен егоизъм, административно късогледство и пълно безхаберие.

Ликвидирането на „Перун“ и цената на амнезията

Всичко започна с умишленото ликвидиране на единствения ни тежък спасителен кораб и ледоразбивач – легендарния „Перун“. Години наред този морски титан беше оставен без поддръжка, за да се стигне до ноември 2020 г., когато държавата го продаде на търг и го прати за рязане на скрап за жълти стотинки. Тогава морската общност, капитани и експерти алармираха, че оставаме с „голи ръце“ пред морето. Никой от управляващите не ги чу.

Само година по-късно, през септември 2021 г., съдбата ни изпрати първия звучен шамар – кризата с кораба Vera Su, който заседна край Камен бряг. Държавната машина блокира, защото нямаше с какво да реагира. Като служебен министър на околната среда и водите тогава, бях принуден лично да спра първоначалните дилетантски опити за претоварване, които застрашаваха с невиждана екологична катастрофа и азотно замърсяване защитената местност „Яйлата“.

Решението, което предложих на тепсия през 2021 г.

Докато координационният щаб се бореше с изтеглянето на азотните торове, аз реших да погледна в перспективния национален интерес. Беше ясно, че Черно море става все по-несигурно. Затова през октомври 2021 г. изпратих официално предложение до Министерството на вътрешните работи (което тогава отговаряше за Гражданска защита) и до Министерството на транспорта (под чиято шапка е Морска администрация).

Предложих нещо напълно готово, законно и финансово обезпечено: държавата спешно да закупи нов многофункционален спасителен кораб и модерна съпътстваща техника за реагиране при морски кризи .

Голямото предимство беше, че финансирането нямаше да тежи на българския данъкоплатец – осигурих средствата изцяло по линия на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) на базата на превенцията на екологични бедствия в акваторията ни . Изисках от двете министерства само едно – да подадат техническите спецификации за нужния плавателен съд, за да стартираме процедурата

Какъв беше отговорът? Административен отказ.

Вместо държавническо мислене, се сблъсках с класически ведомствен егоизъм. Министерствата не постигнаха съгласие кой точно ще стопанисва техниката, отхвърлиха предложението ми и блокираха процедурата, изпускайки чисти европейски милиони за сигурността на България . Оттогава до днес – буквално нищо не е направено.

Черната хронология след „Vera Su“: Черно море като бойно поле

Отказаната тогава техника днес ни струва скъпо. След 2021 г. Черно море спря да бъде просто зона за туризъм и се превърна в истински театър на военни действия. Районът беше залят от десетки откъснати плаващи мини, застрашаващи родните плажове и корабоплаването. Последваха удари над цивилни руски танкери (като танкера SIG през 2023 г.) и поражения над десетки търговски съдове.

Ескалацията достигна критичната си точка в наши дни. Само в рамките на броени часове бяхме свидетели на катастрофални събития в непосредствена близост до нашите води:

1. Потапянето на зърновоза ALFA WATAN: Атакуван с комбинирани въздушни и надводни дронове в изключителната икономическа зона на България, корабът потъна на дъното за рекордните 3 минути.
2. Пожарът на кораба ABLE: Поразен при същата атака, плавателният съд пламна в открито море, а екипажът му беше евакуиран не от специализиран държавен спасител, а от преминаващия наблизо цивилен български ферибот „Диоскурия“.
3. Корабът-призрак EMIL: Ударен край Одеса, корабът изгуби управление и технически системи, пресичайки румънските води, за да навлезе необезпокоявано на 40 мили край Шабла. Държавата ни просто го наблюдаваше безпомощно от въздуха, защото нямаме авариен влекач, който да го прихване.

Изводите, които никой не иска да признае

Докато съседните ни партньори от НАТО – Румъния и Турция – развиват мощни спасителни флотове с десетки специализирани съдове, купени включително с европейски средства, България остава опасен прецедент. Ние сме държава с морска граница, чиято безопасност в момента зависи единствено от международния късмет и добрата воля на частни корабособственици.

Истината е една: ако през ноември 2021 г. предложението ми към МВР и Министерството на транспорта не беше брутално отхвърлено, днес България щеше да има модерна спасителна техника и собствен спасителен кораб в готовност . Днес нямаше да гледаме безпомощно как Черно море поглъща кораби в наши води.

Политическата и административна безотговорност винаги се плаща. Въпросът е колко още трябва да потъне, за да се събудят институциите?

През последните години светът стана свидетел на безпрецедентен социален феномен – масовото, координирано и упорито отхвърляне на официалните здравни политики и ваксинационни кампании. Когато в България държавните институции се опитаха да наложат спешна имунизационна програма срещу COVID-19, те се сблъскаха с дълбока, понякога непреодолима стена от обществена съпротива.

За повърхностния наблюдател и за корпоративните медии беше изключително лесно да етикетират тази реакция като „антинаучен инат“, липса на информираност или просто поддаване на интернет конспирации. Истината обаче е много по-различна и лежи дълбоко в новата световна история. Това, което виждаме днес, не е бунт срещу самата наука, а директно следствие от един отдавна счупен обществен договор между гражданите и хората, които ги управляват.

---

Епруветката, която промени хода на историята

За да разберем корените на днешния скептицизъм, трябва да се върнем към една конкретна и мрачна дата – 5 февруари 2003 г. Пред Съвета за сигурност на ООН тогавашният държавен секретар на САЩ Колин Пауъл изнесе реч, която промени съдбата на милиони. Като основен визуален аргумент в презентацията си той държеше в ръка малка стъклена ампула с бял прах. Посланието беше ясно и стряскащо: Ирак притежава и разработва биологични оръжия за масово поразяване (като антракс), които представляват непосредствена заплаха за човечеството.

Колин Пауъл с епруветката пред ООН през 2003 г.

Последствията от тази институционална презентация бяха опустошителни: последва брутална военна инвазия, последвана от десетилетна дестабилизация на целия Близък изток и отнемането на живота на над един милион невинни граждани.

Години по-късно официалните разследвания доказаха по безспорен начин това, което мнозина подозираха – предоставените разузнавателни данни са били напълно неверни, фалшифицирани и манипулирани с геополитическа цел. Самият Пауъл по-късно нарече тази своя реч „петно“ в кариерата си. Но щетите вече бяха нанесени. Този момент нанесе фатален, непоправим удар върху доверието на глобалното общество към официалните държавни доклади. Когато една система си позволи да излъже в такъв мащаб, тя сама посява семената на абсолютното съмнение за поколения напред.

От Антракса до COVID-19: Логичната защитна реакция

Когато години по-късно същата тази глобална машина – чрез същите медийни канали и политически апарати – стартира масирана и агресивна кампания, убеждавайки хората в България и по света да се ваксинират бързо срещу новия коронавирус, в колективното обществено съзнание автоматично се задейства историческият защитен механизъм.

В София и в цялата страна бяхме залети от официални призиви, информационни табла и масиран натиск от страна на здравните инспекции, които настояваха за незабавна имунизация.

Официална кампания и подканване за ваксинация от здравните власти в София.

Зад тези лозунги стоеше едно научно откритие. От чисто биологична гледна точка структурата на SARS-CoV-2 е изключително сложна и прецизна биохимична машина. Вирусът притежава специфична липидна обвивка, осеяна с прословутите протеинови шипове (Spikes), които му позволяват да прониква в човешките клетки, а в ядрото му се крие силно изменчива и динамична РНК верига, която направлява процеса на репликация.

---

Но за масовия гражданин проблемът никога не е бил в самата биологична структура на вируса или в гения на учените, разработили иРНК технологията. Проблемът беше в легитимността на преносителите на съобщението.

Гражданите напълно логично приложиха историческия си опит и се запитаха: „Ако ни излъгаха с епруветката за антракса тогава, защо да им вярваме сляпо за ваксинационните призиви днес?“ (или „…за заповедите на инспекциите днес??“. От тази гледна точка отказът от масова имунизация се превърна не в плод на невежество, а в напълно обясним акт на предпазливост, лична автономия и нежелание да бъдеш обект на поредната кампания, дирижирана от компрометирани субекти.

---

Масовият отказ в „Обетованата земя“

Че този дълбок срив в доверието не е някакъв изолиран балкански феномен или просто „български инат“, се доказва по най-категоричен начин от официалната статистика в самата държава, която е родина на тези ваксини – Съединените щати. Изследванията на общественото мнение описват шокираща траектория на разочарованието през последните пет години.

Черната стълбовидна графика за отхвърлянето на ваксините в САЩ

Когато ваксините се появиха за първи път през 2021 г., твърдият отказ сред американското население беше едва между 12% и 15% – по-голямата част от хората изпитваха надежда и се съгласиха да си поставят първите две дози. С течение на времето обаче, натискът, променящите се дефиниции за „напълно ваксиниран“ и липсата на ясна комуникация си казаха думата.

Според официалните актуални данни на Американския център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и здравната фондация KFF, днес близо 80% от пълнолетното население на САЩ активно отказва или пропуска да си постави следващите актуализирани дози. Този масов скептицизъм в сърцето на Западната икономика показва, че кризата на доверието към федералните регулатори (CDC, FDA) е достигнала своя исторически връх. Гражданите просто спряха да слушат правителството си.

---

Заключение: Цената на изгубеното доверие

Когато държавните апарати и глобалните организации си позволят да използват страха като инструмент за контрол и да манипулират факти в името на геополитически или икономически ползи, те губят най-ценния си капитал – доверието. А без доверие, всяка следваща криза е обречена на провал.

Сравнението между лъжата от 2003 г., сложната микробиологична реалност на вирусите и съвременната статистика на отказа ни води до един основен извод: масовото отхвърляне на здравните директиви в София или в Ню Йорк не се дължи на липса на информация. То е закономерна последица от счупения обществен договор. Когато правителствата сеят манипулации, те неизбежно жънат тотално недоверие от страна на своите граждани.

---

Източници и справка:

• Център за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) – Официален тракер за ваксинационни тенденции (CDC Respiratory Illnesses Vaccination Trends / COVIDVaxView Dashboard).
• Здравна фондация Kaiser Family Foundation (KFF) – Дългосрочно национално проучване на обществените нагласи (KFF COVID-19 Vaccine Monitor).

Автор: Асен Личев

Урсула фон дер Лайен в Скопие: „Европа ще приветства Македония с нейната идентичност“. А дали Брюксел знае чия е всъщност тази история?

Ако някой някога реши да напише учебник по административен абсурд и политически цинизъм, събитията около 3 октомври 2026 година трябва да бъдат изведени в отделна, златна глава. Днешният ден, в който България с държавни почести посреща тленните останки на своя велик владетел Цар Самуил, се превърна в перфектно огледало на родната и международна реалност. Гледайки новините, човек няма как да не си зададе фундаменталния въпрос: Случайно ли се случва всичко това в един и същ момент, или ставаме свидетели на добре режисиран преднамерен удар срещу българската памет и достойнство?

Нека сглобим пъзела парче по парче, защото истината не може и не трябва да бъде замъглявана с ПР мъгла.

1. Международен театър: Брюксел пренаписва историята в Скопие

Случайно ли е, че точно в дните, когато България се прекланя пред паметта на Самуил — владетелят, превърнал се в символ на българската държавна независимост — председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отиде в Скопие, за да направи грандиозен политически подарък?

Пред камерите тя гордо обяви: „Ние ще приветстваме Македония с нейната идентичност и нейния език. Ние вярваме, че македонската култура и македонският език могат да обогатят нашия Съюз…“.

Варненското златно съкровище – най-старото технологично обработено злато в света. Истинските стълбове на културата на Балканите.

За да се „обогати“ Брюксел от тази измислена антична идентичност обаче, вероятно ще трябва да преведе на македонски Древния български календар, Варненското златно съкровище, Панагюрското съкровище и самата българска азбука!
2. Генетичните изследвания и истинските родители

Каквото и да говорят край Вардара и колкото и Брюксел преднамерено да си затваря очите, науката не лъже.

Официални данни от генетичните проучвания на Балканския полуостров. Науката е категорична за произхода.

Последните мащабни генетични изследвания на Балканския полуостров категорично доказват това, което историята отдавна знае: българите са генетичните и историческите родители на Македония. Опитите да се осинови и подмени историята ни точно в деня на Цар Самуил са чиста проява на политическа преднамереност.

3. Домашният фронт: Републиката стана султанат, а Радев — „Негово Превъзходителство“

И докато външните фактори ни пренаписват историята, родната администрация сътвори невиждан цинизъм. В официалната покана за церемонията по посрещането на царските останки, изпратена от Министерския съвет, черно на бяло изплува брутален гаф.

Скандалната официална покана. Как републиканският протокол превърна премиера в „Негово Превъзходителство“.

В официален български документ за български граждани чиновниците гордо изтипосаха премиера Румен Радев с монархическата титла „Негово Превъзходителство“ (Н. Пр.) в трето лице! Републиката ни тайно беше превърната в султанат от спящата си администрация, която реши, че премиерът ни „превъзхожда“ по право.

4. Битовата реалност: Безплатни влакове с 50 км/ч и половин живот на сухо

За да бъде сюрреализмът пълен, Негово Превъзходителство лично разпореди на БДЖ да пуснат безплатни влакове до София за събитието. Само че същите тези влакове изминават разстоянието от София до Видин за рекордните 5 часа и 16 минути, развивайки „космическата“ средна скорост от 50.56 км/ч!

В същото време, в Плевен и Ловеч държавата отчете авариен ремонт на водохващането „Краевица“ на Черни Осъм, за което правителството подхвърли „цели“ 40 000 евро. На снимка това прилича на занемарен селски гьол в гората, ремонтиран с малко цимент и ударно количество синя блатна боя по овехтелите парапети.

И докато властта реже ленти за 40 хиляди евро, ВиК Плевен скри официалния воден режим на над 100 000 жители зад паравана на денонощни „аварийни ремонти“ в ж.к. „Дружба“, училище „Йордан Йовков“ и селата Брестовец, Върбица и Гиген. Простата математика показва, че хората нямат вода по 6.5 часа денем и още 6 часа нощем. Засегнатите жители прекарват по 12.5 часа от денонощието на брутално безводие. Половин живот на сухо — но пък с прясно боядисани парапети в планината!

А за капак, сайтът Danube Bridges реши да илюстрира пресъхването на река Дунав с огромна снимка на тропически морски плаж! Явно новата стратегия във Видин е да напълнят реката със Световния океан, докато нагоре от „Железни врата“ белите държави в Европа си управляват водите с акъл и инженерна мисъл, а ние просто съзерцаваме празното корито.

⚠️❓ Пълен видео анализ на официалните документи на ВиК Плевен и Българския ВиК холдинг. Без излишен коментар – само сухите числа и факти за водната криза.

---

Докато официалните институции се опитват бързо и удобно да затворят случая „Петрохан-Околчица“ (0:12), моята съвест не ми дава мира (0:12). Всеки изминал ден ме връща към това жестоко убийство (0:12), а съзнанието ми отказва да приеме скалъпените лъжи (0:22). Аз няма да спра да мисля, да анализирам и да изисквам отговори ежедневно, докато истината не бъде извадена наяве в целия си брутален мащаб (0:22).

🔴 ДОКАЗАНО: Фактите от терен категорично опровергават първоначалните пресконференции и медийни внушения за бързо, класическо самоубийство (0:32).

Параванът „Секта“ и държавното покровителство

Общественото мнение умишлено се тласка към тезата, че това е просто „луда окултна секта“ (0:42), ръководена от всевластния гуру Ивайло Калушев (0:54). Но за мен и за всеки трезвомислещ човек е ясно, че този етикет е само параван (0:54). Няма никакво значение дали групата е била секта, доброволческа организация или отряд за бързо реагиране (1:02) – истинският въпрос е как тази структура съществуваше административно, финансово и документално с пълното укрепване и покровителство от страна на българската държава (1:02).

• Институционален чадър: Мащабната психологическа и балистична експертиза се използва от прокуратурата за оформяне на тезата за „затворено сектантско подчинение“ (1:14). Целта е една – да се спре разследването срещу живи лица и да се закрие делото без съдебен процес (1:28).

Държавата е била пряк архитект на тази среда (1:38). Тогавашният вицепремиер Борислав Сандов лично подписа официален меморандум, с който легализира НАКЗТ като „рейнджъри“ в планината (1:38). ОДМВР-Враца светкавично им раздаде 18 разрешителни за оръжие (1:47), а МВР и Гранична полиция ежедневно се възползваха от техните услуги (2:00). Причината? Групата притежаваше последна дума техника – термовизии и дронове с лицево разпознаване, каквито българските следствени институции физически не притежават (2:00).

🔴 ДОКАЗАНО: Официалните документи и регистри потвърждават сключения меморандум с МОСВ (2:12), издадените от полицията 18 разрешителни за огнестрелно оръжие (2:25), както и оперативното сътрудничество на терен заради липсата на държавна техника (2:25).

---

Милиони в застъпени банкови сметки и заграбена земя

Върхът на безочието е екологичният оазис, който им беше осигурен: под предлог че пазят горите, те заградиха с електронни пастири огромни територии от защитената европейска зона „Натура 2000“, блокирайки движението на дивите животни (2:37). За години „дейност“ в МОСВ и Агенцията по горите няма подаден нито един техен сигнал за бракониерство или незаконна сеч (2:48).

Всичко е било параван за контрол над границата и подготовка за усвояване на стотици милиони евро (3:00). Финансирането им надхвърли 4 милиона лева през десетки банкови сметки в България и САЩ (3:10), захранвани с недекларирани суми от политически фигури като Васил Терзиев и Саша Безуханова, пред пълното бездействие на НАП и ДАНС (3:20).

• Финансови следи: Проверките в държавните системи на екоминистерството и горите показват нула заведени сигнали за нарушения (3:31). В същото време вдигането на банковата тайна върху 44 сметки разкри милиони левове от крупни дарители и незаконно поставени заграждения в защитената мрежа (3:41).

---

Заличаването на свидетелите и пренаписването на аутопсиите

Когато залозите станаха твърде високи, свидетелите бяха заличени (3:53). Единствената истинска, физическа аутопсия на терен, извършена от д-р Федя Тодоров – съдебен медик с безупречна 30-годишна репутация – доказа, че смъртта в кемпера е настъпила 24-36 часа преди намирането им и че по телата на момчетата няма никакви следи от сексуално насилие (3:53).

Това напълно счупи официалния таймлайн на МВР (4:19). Последва светкавично замитане на следите: софийски екипи окупираха моргата във Враца (4:19), ловните фотокапани от района на престъплението бяха иззети и върнати напълно изтрити (4:30), а прокуратурата в София нагласи „тройна експертиза“ по документи и снимки, за да лансира версията за самоубийствата (4:42).

🔴ДОКАЗАНО: Първоначалният медицински протокол, подписан черно на бяло от д-р Тодоров във Врачанската болница, категорично фиксира времето на смъртта (24-36 часа) и липсата на физически следи от блудство (4:42). Това принуди софийските разследващи да трият фотокапани и да пренаписват заключения изцяло „по документи“ (5:05).

Срещу прогнилата държавна машина

Аз няма да замълча пред този позор (5:15). Моята съвест ще продължи да търси сметка от прокуратурата, МВР и политическите покровители, които превърнаха шестима души в ненужни свидетели (5:15). Истината за Петрохан и Околчица няма да умре в гробищата, защото ежедневно ще напомням, че зад разстреляните тела стои прогнилата държавна машина (5:25).

Исканията на почернените семейства за независими ДНК експертизи и ексхумация са ярък факт, че съветите на независимите експерти и гражданският натиск са единственият път срещу институционалното замитане на случая (5:36).

---

В българското историческо пространство от години се разиграва един абсурден парадокс. От една страна, с гордост заявяваме, че сме третата най-богата на археологически паметници държава в Европа. Гордеем се с Варненското злато – най-старото обработено злато в света (на 6500 години). Прекланяме се пред изяществото на Панагюрското и Рогозенското съкровище. Но от друга страна, ако отворите учебниците или класическите академични разработки, ще откриете стряскащо твърдение: „Истинската“ българска история започва едва през 681 г., когато една номадска конница с дръпнати очи дотичала от пустините на Централна Азия.

Пресният пример за това академично късогледство е трудът на Живко и Иван Войникови (публикуван през 2017 г. от изд. „Сиела“). В своя анализ авторите правят огромни лингвистични и хронологични лупинги, за да докажат, че Древнобългарският календар е просто „опростен вариант на китайския“, донесен на Балканите от „неизвестна алтайскоезична общност“. Според тях Аспаруховите българи са имали „сарматски елит с подчинена алтайска компонента“, а самият календар нямал нищо общо с местния бит и изчезнал без следа.

Ако приемем тази логика, излиза нещо страшно: Варненското съкровище не е българско. Панагюрското злато не е българско. Всичко, създадено по тези земи хилядолетия преди Христа, се оказва „чуждо“, а ние сме просто наематели, нанесли се в чужда къща през VII век.

Време е да счупим тези очила на политическата догма. Защото модерната наука – чрез генетиката и астрономията – казва нещо коренно различно.

Истината, която ДНК науката разкри

През последните години официалните теории за „азиатския/тюркския“ произход на българите претърпяха пълен крах в лабораториите. Мащабните изследвания на античен ДНК материал (включително проекти на БАН и водещи европейски институти) доказаха реалния състав на нашия генофонд.

Ние не сме дошли от Изтока. Ние винаги сме били тук. Името „българи“ е нашият държавен и народен печат, но кръвта ни е същата, която е създавала съкровищата на Варна и Панагюрище.

Официална структура на българския мъжки геном (Y-DNA хаплогрупи).

Вижте сухата статистика на ДНК лабораториите, която напълно изтрива десетилетните академични лъжи. Близо половината от генома на съвременния българин се оглавява от двете най-стари автохтонни линии – E1b1b1 (24%) и I2a (21%), които представляват коренното палеобалканско население. В същото време, сибирските и алтайските азиатски маркери N и Q кретат на самото дъно с нищожните 0.5%. Генетиката е категорична: българите са чисто европейско население с хилядолетни местни корени.

1. Ние сме автохтонно (местно) население: Около 45% от съвременните българи носят хаплогрупите E-V13 и I-M423 (изобразени на графиката като E1b1b1 и I2a). Това са генетични маркери, възникнали тук, на Балканите, и характерни за старото местно население. Биологичната нишка между хората в античните некрополи и днешните българи никога не е прекъсвана.
2. Нулев тюркски отпечатък: Специфичните за алтайските и централноазиатските народи азиатски ДНК маркери при българите са под 1.5%. Теорията за „монголоидните номади на Аспарух“ е изцяло измислена.
3. Генетично сме у дома си: На световната генетична карта българите са твърдо позиционирани в източно-средиземноморския и европейски клъстер.

Астрономическият шах: Кой всъщност е измислил календара?

Твърдението на Войникови, че Древнобългарският календар е заемка от Китай, е поредният мит, роден от академичен мързел. Последните независими интердисциплинарни изследвания (с участието на астрономи и математици) доказват, че българският календар е чисто слънчев и е изработен чрез астрономически наблюдения от нашите, местни географски ширини.

Защо това е математически факт?

• Географският маркер на слънцестоенето: Българският календар започва в деня на зимното слънцестоене (Единак/Игнажден). Начинът, по който са изчислени дължината на деня, четирите тримесечия по 91 дни и допълнителните „нулеви“ дни, съответства перфектно на астрономическата картина и климатичните цикли на Балканите и Черноморието.
• Азиатският абсурд: В Централна Азия и Китай климатичните цикли и видимостта на съзвездията са коренно различни. Китайският календар е лунно-слънчев и започва през пролетта, докато българският е строго слънчев с фиксирано начало в най-късия ден на годината. Няма как да „препишеш“ календар за умерените балкански ширини от пустинята Гоби.

Защо ни лъгаха?

Моделът „българите са азиатски пришълци, претопени от славяните“ беше политическа поръчка на XIX и XX век. Целта на Руската империя и по-късно на СССР чрез теорията на панславизма беше да обезличи България. Трябваше да се заличи неудобният факт, че България е културният, писменият и духовният донор на целия източноевропейски свят. Трябваше да бъдем изкарани „малкото братче“, дошло отнякъде, което дължи съществуването си на други.

Прочетете пасажите на класическите историци с критично мислене. Когато ви казват, че българските паметници преди Новата ера не са „наши“, помнете: генетиката и звездите не лъжат. Ние сме наследниците на първата голяма европейска цивилизация. И е време да си я вземем обратно.