Слушам поредните чиновнически усуквания на министъра на енергетиката Ива Петрова по време на изслушването в парламентарната комисия за критичното състояние на река Дунав в българския участък и вече не мога да мълча пред това бездънно управленско бездействие. Днешната й „гениална“ мисъл, че единствената и най-важна стъпка била да се прави регионална координация нагоре по реката, за да се справяме със засушаването, е върхът на институционалната капитулация. Сякаш административната координация или поредният празен протокол ще напълнят коритото на Дунав! Това не е управление на риска, това е пасивно наблюдение на задаваща се икономическа и енергийна катастрофа.
Космосът не лъже: Сателитно сравнение на бруталното засушаване и изчезването на водното огледало в българския участък на Дунав. Докато министерството умува над ‘координация’, реката пресъхва
Докато съседните държави действат мащабно, агресивно и с твърда ръка защитават националния си интерес, нашето министерство предлага чиновническо снишаване. Вижте какво правят другите по поречието: Румъния взривява подводни скали, за да осигури дебит и да спаси от прегряване своята АЕЦ „Черна вода“. Унгария потапя баржи и изгражда специални дънни решетки, за да задържи водите край АЕЦ „Пакш“. А какво прави България? България кротко чака. Нас просто ни „информират“ по линия на Дунавската конвенция какво ще се случи, без изобщо да можем да изразим позиция или да защитим собствения си участък.
Оголени пясъчни острови разсичат коритото и блокират международната навигация, докато държавата е парализирана в бездействие.
И на този фон министър Петрова има безочието да успокоява депутатите и обществеността, че екипът на АЕЦ „Козлодуй“ бил „натрупал практически опит“ да работи в подобни ситуации и бил свикнал с екстремно ниските нива. Сигурността на ядрена централа не е въпрос на свикване с мизерията и сушата! Тя не може да лежи на гърба на оперативния персонал, тя изисква радикални инженерни и хидротехнически решения.
Най-големият и стряскащ абсурд е, че именно Министерството на енергетиката е институцията, която пряко отговаря за хидроенергийните комплекси у нас. Като принципал на БЕХ и НЕК, ключът към дългосрочното спасение на българския участък е в нейните ръце, но тя предпочита да прехвърля топката нагоре по течението към другите държави.
Хидроенергийните комплекси: Единственото радикално инженерно решение, което съчетава водната сигурност с производството на чиста електроенергия.
Има два готови, мащабни и стратегически проекта, разработени съвместно от НЕК и румънската „Хидроелектрика“, които веднъж завинаги ще решат проблемите с безводието, засушаването, навигацията и охлаждането на ядрените ни мощности:
- Хидроенергийният комплекс „Никопол – Турну Мъгуреле“ – проект, официално включен от Европейския съюз в престижния Списък на трансграничните проекти за възобновяема енергия, който отваря вратите за огромно безвъзмездно финансиране чрез Механизма за свързване на Европа. Той гарантира изграждането на резервоар за съхранение на вода, който да поддържа постоянни нива.
Черно на бяло: Дори БНР потвърждава, че проектът ‘Никопол – Турну Мъгуреле’ е в официалния списък на ЕС. Европейски милиарди има, няма държавна воля и мъжество!
2. Хидроенергийният комплекс „Силистра – Калараш“ – вторият задължителен стълб от каскадата в долното течение на Дунав, който да осигури целогодишна дълбочина за международното корабоплаване в най-критичния и плитък долен български участък.
Стратегическата каскада, която министерството крие в чекмеджетата: Хидровъзлите при Никопол и Силистра хващат българския участък в клещи и решават проблема веднъж за винаги.
Тези чертежи и готови планове от години събират прах в министерските чекмеджета, блокирани от чиновнически страх пред крясъците на екологични псевдозащитници, загрижени повече за речния планктон, отколкото за водната и енергийната сигурност на родината си. Вместо министерството незабавно да прояви държавническа смелост, да завърши екологичните оценки (ОВОС) и да започне строителство с европейските милиарди, Петрова ни залъгва, че тепърва правела „хидроложко проучване за защитна дига“. И вижте как се размиват сроковете пред очите ни: първоначално говореше, че техническото решение ще стане за 10-15 дни, а сега вече ни пренасочва към средата на септември. Утре ще стане половин година, а накрая ще дойдат зимните студове и проблемът пак ще бъде заметен под килима до следващото лято.
Госпожо министър, река Дунав не се управлява с денонощно взиране във водомерите на АППД и с празни надежди за регионални механизми. Дунав в българския участък се спасява с тежка хидротехника, политическа воля и безкомпромисна защита на националния суверенитет. Стига оправдания и чиновническо безсилие – извадете проектите за Никопол и Силистра от папките и започвайте да работите, преди реката окончателно да е пресъхнала под краката ни!
Вашият коментар