Автор: asen

Изкуственият интелект може да симулира брутални ситуации на пътя – като микробус, който гази пластмасовите колчета и навлиза в насрещното платно. Когато пуснах това видео, то неслучайно събра над 2 милиона гледания. Хората реагират бурно, защото виждат в дигиталната симулация своята ежедневна реалност. Пластмасовите колчета в Кресненското дефиле не са решение за безопасност – те са символ на десетилетната българска абсурдност, в която държавата и времето са спрели на едно място.

Истината за ОВОС и документите, които потънаха в чекмеджевата

Нека се върнем към фактите. През юли 2021 г., в качеството си на служебен министър на околната среда и водите, изпратих официално писмо до тогавашния служебен министър-председател Стефан Янев и министъра на регионалното развитие Виолета Комитова. В това писмо ясно и недвусмислено се посочваше, че Решението по ОВОС за строителството на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле е в пълна законна сила. Нещо повече – то бе валидно именно за вариантите на трасето, по които години по-късно и след безброй изгубени животи, най-накрая се прие да започне работа.

Големият въпрос е: Защо тогава всичко спря?
Единственият аргумент, който се подхвърляше в публичното пространство, беше плашилото, че Европейският съюз ще ни лиши от средства, защото проектът уж не отговарял на някакви специфични изисквания. Това е пълен абсурд. България е пълноправен член на ЕС. Директивата за ОВОС е част от общото европейско законодателство, с което българските закони са напълно синхронизирани. Имахме законно и влязло в сила решение, имахме готовност за старт. Но вместо багери, получихме административна мъгла.

Хватката на „зеления октопод“

Спирането на този стратегически обект не е плод на европейски капризи, а на безпрепятственото влияние на българския „зелен октопод“. Шепа неправителствени организации превърнаха екологията в бизнес за милиони и инструмент за национален саботаж.

Под предлог, че защитават биоразнообразието в дефилето, тези структури блокират всеки опит България да се сдобие с модерна пътна инфраструктура. Тяхната дейност успешно постига едно: превръщането на България в подчинена, изолирана страна, която не може да реализира собствения си суверенитет и транспортен потенциал. Заради техните вечни обжалвания, процедури и протести, дефилето остана трансмисия на смъртта, а транзитният трафик ни заобикаля.

Цената на забавянето: Как Сърбия и Северна Македония ни изтриха от картата

Докато у нас се деляха постове и се водеха 20-годишни празни дебати, международният транзит официално ни отписа. Никой чуждестранен превозвач няма да рискува да виси в километрични тапи в Кресна или да разбива камионите си по неподдържаните ни трасета.

Целият поток от Западна Европа към Солун вече се изнесе по готовата и модерна магистрала Белград – Скопие – Солун. Сърбия и Северна Македония (които дори не са членове на ЕС!) проявиха държавническо мислене, изградиха своята инфраструктура и в момента законно прибират стотици милиони от тол такси, които по право трябваше да влизат в българския бюджет.

Пълният инфраструктурен разпад по оста ЮГ – СЕВЕР

Кресна е просто върхът на айсберга. На север картинката е още по-зловеща. Достъпът до Дунав мост 2 при Видин – нашата директна сухопътна врата към Централна Европа – е подложен на истински инфраструктурен геноцид:

• Скоростният път Видин – Ботевград се строи с темпове на костенурка, докато тежките ТИР-ове продължават денонощно да разбиват десетки села в Северозапада и да застрашават живота на хората.
• Проходът Петрохан – най-пряката и логична връзка между София и Видин – е оставен на произвола на съдбата: без тунел, без реална алтернатива и в режим на вечни козметични ремонти.

България е превърната в съзнателно създадена „тапа“ на Балканите. Вместо стратегическото ни географско положение да бъде златно дъно за икономиката, то се превърна в проклятие заради чиновническо безхаберие и външен натиск. От Дунав мост 2 до Кулата днес се пътува по-бавно, по-изнервящо и по-опасно, отколкото през три граници в съседните държави.

Докога?

Асфалтът няма партиен цвят, нито пък националната сигурност трябва да се диктува от зелени рекетьори. Време е да спрем да бъдем черната дупка на европейските транспортни коридори. Крайно време е държавата да погледне документите от юли 2021 г., да спре да се оправдава с Брюксел и да защити националния си интерес преди броят на жертвите по пътищата да е станал необратим.

---

Президентът Румен Радев спечели доверието на българския народ с вдигнатия юмрук и лозунга „Мутри вън!“. Като човек, който го познаваше отблизо и беше министър при него, в началото искрено се заблуждавах, че той е подреден човек с държавническо мислене. Днес обаче виждам със срам и огорчение как неговото служебно правителство е брутално подведено от собствения си чиновнически кръг. Онези около него безогледно спекулират с политическото му влияние, за да наложат поредния батак и да изградит нови синекурни хранилки за енергийната мафия – абсолютно по същия мутренски модел, срещу който уж се борехме на площада.

Архивен кадър за визуален контраст с днешната чиновническа реалност

Спомняте ли си какво направи Бойко Борисов преди шест години, през 2020 г.? Създаде изкуствения и напълно излишен „Български ВиК холдинг“ и наля в него 1 милиард лева КЕШ директно от парите на българските данъкоплатци. Резултатът от тази схема е ясен на всеки българин: милиардът потъна в кухи структури, холдингът продължава необезпокоявано да яде парите ни за заплати на партийни кадри, а България всяко лято пресъхва, цели региони са на воден режим и няма нито една реновирана тръба.

Днес, в първите дни на септември 2026 г., хората на Радев правят абсолютно същото копие под индиго! В последния възможен ден от крайния срок – 31 август 2026 г., министърът на енергетиката Ива Петрова тихомълком подписа решение за създаването на поредната черна дупка: „Холдинг Марица Изток“.

Създаден е Холдинг Марица Изток, търсят се стотици милиони…

Докато министерството нагло ни обяснява, че държавата няма финансов ресурс за стратегически и суверенни проекти като хидроенергийните комплекси по Дунава, каскадата „Горна Арда“ или четирите ВЕЦ-а, за новата чиновническа хранилка пари веднага се намериха! Ведомството на Ива Петрова вече се е уредило с писмо за подкрепа от Министерството на финансите за 41.6 милиона евро КЕШ от държавния бюджет – уж за „оперативна дейност“. Нещо повече – в проекта за бюджет за 2027 г. вече се готвят да захапят още 110 милиона евро!

Снимката от БГНЕС, на която тримата се хилят пред енергийната комисия

За какво отиват тези стотици милиони грешни пари на данъкоплатците? За реално производство? Не! Отиват за издръжка на нова административна структура, нови директорски бордове и заплати на чиновници в едно тотално губещо и безперспективно предприятие. Начело на новия холдинг се слага Петър Ангелов – поредното преливане на кадри от БЕХ. В същото време реалните работници и миньори (над 8550 души) са изправени пред заплахи за рекултивация и съкращения, които тепърва ще взривят синдикално напрежение.

Саботират се чисти проекти по Дунав с осигурени милиарди безвъзмездни евросредства, за да се наливат милиони от бюджета ни във въглищни мощности без пазарно бъдеще. Господин Президент, Вашите министри Ви вкараха в капана на същите порочни модели, които обещавахте да изкорените. Време е да се събудите, да спрете този грабеж в енергетиката и да разпуснете тези синекурни структури, преди историята да Ви постави на една скамейка с тези, които дойдохте да смените!

Неслучайно избягах от капаните на социалните мрежи! Направих го, за да бъда напълно независим и необвързан с техните цензурни алгоритми. Този личен блог е моето свободно пространство, в което никой не може да ми затвори устата и където истината се казва докрай!

Слушам поредните чиновнически усуквания на министъра на енергетиката Ива Петрова по време на изслушването в парламентарната комисия за критичното състояние на река Дунав в българския участък и вече не мога да мълча пред това бездънно управленско бездействие. Днешната й „гениална“ мисъл, че единствената и най-важна стъпка била да се прави регионална координация нагоре по реката, за да се справяме със засушаването, е върхът на институционалната капитулация. Сякаш административната координация или поредният празен протокол ще напълнят коритото на Дунав! Това не е управление на риска, това е пасивно наблюдение на задаваща се икономическа и енергийна катастрофа.

Космосът не лъже: Сателитно сравнение на бруталното засушаване и изчезването на водното огледало в българския участък на Дунав. Докато министерството умува над ‘координация’, реката пресъхва

Докато съседните държави действат мащабно, агресивно и с твърда ръка защитават националния си интерес, нашето министерство предлага чиновническо снишаване. Вижте какво правят другите по поречието: Румъния взривява подводни скали, за да осигури дебит и да спаси от прегряване своята АЕЦ „Черна вода“. Унгария потапя баржи и изгражда специални дънни решетки, за да задържи водите край АЕЦ „Пакш“. А какво прави България? България кротко чака. Нас просто ни „информират“ по линия на Дунавската конвенция какво ще се случи, без изобщо да можем да изразим позиция или да защитим собствения си участък.

Оголени пясъчни острови разсичат коритото и блокират международната навигация, докато държавата е парализирана в бездействие.

И на този фон министър Петрова има безочието да успокоява депутатите и обществеността, че екипът на АЕЦ „Козлодуй“ бил „натрупал практически опит“ да работи в подобни ситуации и бил свикнал с екстремно ниските нива. Сигурността на ядрена централа не е въпрос на свикване с мизерията и сушата! Тя не може да лежи на гърба на оперативния персонал, тя изисква радикални инженерни и хидротехнически решения.

Най-големият и стряскащ абсурд е, че именно Министерството на енергетиката е институцията, която пряко отговаря за хидроенергийните комплекси у нас. Като принципал на БЕХ и НЕК, ключът към дългосрочното спасение на българския участък е в нейните ръце, но тя предпочита да прехвърля топката нагоре по течението към другите държави.

Хидроенергийните комплекси: Единственото радикално инженерно решение, което съчетава водната сигурност с производството на чиста електроенергия.

Има два готови, мащабни и стратегически проекта, разработени съвместно от НЕК и румънската „Хидроелектрика“, които веднъж завинаги ще решат проблемите с безводието, засушаването, навигацията и охлаждането на ядрените ни мощности:

1. Хидроенергийният комплекс „Никопол – Турну Мъгуреле“ – проект, официално включен от Европейския съюз в престижния Списък на трансграничните проекти за възобновяема енергия, който отваря вратите за огромно безвъзмездно финансиране чрез Механизма за свързване на Европа. Той гарантира изграждането на резервоар за съхранение на вода, който да поддържа постоянни нива.

Черно на бяло: Дори БНР потвърждава, че проектът ‘Никопол – Турну Мъгуреле’ е в официалния списък на ЕС. Европейски милиарди има, няма държавна воля и мъжество!

2. Хидроенергийният комплекс „Силистра – Калараш“ – вторият задължителен стълб от каскадата в долното течение на Дунав, който да осигури целогодишна дълбочина за международното корабоплаване в най-критичния и плитък долен български участък.

Стратегическата каскада, която министерството крие в чекмеджетата: Хидровъзлите при Никопол и Силистра хващат българския участък в клещи и решават проблема веднъж за винаги.

Тези чертежи и готови планове от години събират прах в министерските чекмеджета, блокирани от чиновнически страх пред крясъците на екологични псевдозащитници, загрижени повече за речния планктон, отколкото за водната и енергийната сигурност на родината си. Вместо министерството незабавно да прояви държавническа смелост, да завърши екологичните оценки (ОВОС) и да започне строителство с европейските милиарди, Петрова ни залъгва, че тепърва правела „хидроложко проучване за защитна дига“. И вижте как се размиват сроковете пред очите ни: първоначално говореше, че техническото решение ще стане за 10-15 дни, а сега вече ни пренасочва към средата на септември. Утре ще стане половин година, а накрая ще дойдат зимните студове и проблемът пак ще бъде заметен под килима до следващото лято.

Госпожо министър, река Дунав не се управлява с денонощно взиране във водомерите на АППД и с празни надежди за регионални механизми. Дунав в българския участък се спасява с тежка хидротехника, политическа воля и безкомпромисна защита на националния суверенитет. Стига оправдания и чиновническо безсилие – извадете проектите за Никопол и Силистра от папките и започвайте да работите, преди реката окончателно да е пресъхнала под краката ни!

⬛ Водната криза в Плевен, Ловеч и Троян бързо излезе от рамките на обикновено засушаване. Докато десетки хиляди граждани са подложени на строг воден режим и празни чешми през летните месеци, в кулоарите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) официалните документи и изявления на двама различни министри разкриват брутален институционален парадокс. Сравнението между физическите измервания по трасето и мащабните инвестиционни планове показва математическо несъответствие, което струва стотици милиони левове публичен ресурс.

⬛ Официалният сблъсък: Теза срещу теза. От една страна, официалният уебсайт на МРРБ документира категоричното изявление на тогавашния регионален министър Иван Иванов след полеви изследвания. Той заявява, че след инсталиране на сертифицирани ултразвукови разходомери по цялото протежение на магистралния водопровод „Черни Осъм“ е доказано, че „целият водопровод е обследван и е доказано, че е в добро експлоатационно състояние“. От друга страна обаче, наследникът му в министерството – арх. Иван Шишков, обявява пред медиите в Плевен коренно различна оперативна посока: „Започва проектирането на нов довеждащ водопровод за Плевен. Той ще смени сегашния“, аргументирайки се, че съоръжението е на 50 години, амортизирано е и трасето му е компрометирано.

⬛ Подробна математика на загубите: Какво отчетоха уредите? За да разберем дълбочината на този абсурд, трябва да разгледаме точните цифри от полевия инженеринг, цитиран от министър Иванов в парламентарната комисия:

Входен дебит в планината (при водовземането): \(850 \text{ л/сек}\) (литра в секунда).

Изходен дебит (на входа на градската мрежа в Плевен): \(770 \text{ л/сек}\).

Физическа загуба по магистралното трасе: \(850 – 770 = 80 \text{ л/сек}\).

Процентна загуба по магистралата:
\(\frac{80}{850}\times 100\approx 9.41\%\)

⬛ Инженерният парадокс на „решетката“. Хидравличните изчисления показват, че транзитната загуба от под 10% е изключително ниска и напълно стандартна за дълги гравитационни магистрални водопроводи. Изразено в денонощен обем, по трасето от планината до Плевен се губят около \(6912 \text{ кубични метра}\) вода на денонощие (\(80 \text{ л/сек} \times 86\ 400 \text{ сек}\)). Същевременно общите отчетени загуби в баланса на „ВиК“ – Плевен редовно надхвърлят 70% до 80%. Това означава, че от влизащите в града \(770 \text{ л/сек}\), до крайните потребители легално достигат едва около \(154 – 231 \text{ л/сек}\). Къде изчезва разликата от близо \(540 – 616 \text{ л/сек}\)? Тя изтича под градските улици на Плевен или се консумира чрез масови незаконни присъединявания (кражби) и байпаси, които заобикалят отчетните уреди.

⬛ Икономическият замисъл зад „новия водопровод“. Тук изплува основният въпрос: ако съществуващият магистрален водопровод пренася успешно над 90% от уловената вода, защо МРРБ настоява приоритетно за проектиране на изцяло ново трасе в планината? Проектирането и изграждането на десетки километри нова магистрална инфраструктура през сложни планински терени е мегапроект, поглъщащ стотици милиони левове държавен бюджет. В бранша е публична тайна, че подобни линейни обекти са много по-удобни за скъпи договори, отколкото методичната, трудна и политически неизгодна подмяна на уличната мрежа в жилищните квартали, съчетана с масови полицейски и ВиК проверки за закриване на незаконните връзки на местни бизнес структури.

⬛ Хидравличният капан: Вода няма на входа. Най-голямата заемка в политическите обещания за нов водопровод обаче е чистата природна реалност. Дори утре държавата да изгради перфектната „космическа“ тръба със златни снадки и 0% загуби, това няма да реши водната криза в Плевен и Ловеч. Проблемът е, че водоснабдителна група „Черни Осъм“ разчита на директно речно водохващане (руслови водозабори) в Стара планина. Когато настъпи лятното засушаване, дебитът на самата река пада критично. През сухите периоди общото водно количество на извора намалява драстично – в определени моменти до под \(230 – 240 \text{ л/сек}\) общо за целия регион.

⬛ Природата не се управлява с министерски заповеди. Без изграждането на язовир „Черни Осъм“, който да служи като многогодишен регулатор и да акумулира огромните водни маси от пролетното снеготопене, Плевен ще остане на воден режим при всяко сериозно засушаване. Когато реката пресъхне, на входа на водопровода просто няма вода. Нова или стара – тръбата не може да проведе количество, което физически липсва в природата. Поради тази причина бързането да се строи ново довеждащо трасе, без паралелно да се реши проблемът с липсата на язовир и без да се спрат вътрешните градски кражби, изглежда като скъп параван за отклоняване на общественото внимание и усвояване на милиони публични левове.

---

Когато говорим за древни и прецизни календари, съзнанието ни често ни отвежда към маите, египтяните или китайците. Малцина обаче знаят, че нашите предци, прабългарите, са създали система за летоброене, която учените определят като абсолютен връх в астрономическата мисъл на Древността.

Древният български календар е слънчев. Той е съставен толкова гениално, че никога не се налага да бъде коригиран с високосни години по начина, по който го правим днес, и датите в него никога не се изместват в различните сезони.

📅 Математическата структура: Година от 364 + 1 дни

В основата на българския календар стои астрономическата слънчева година, която продължава точно 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди. Прабългарите решават проблема с оставащите часове по изумителен начин:

• Четири равни сезона: Годината е разделена на 4 сезона, всеки от които съдържа точно 91 дни (общо 364 дни).
• Постоянни месеци: Всеки сезон се състои от 3 месеца. Първият месец винаги има 31 дни, а останалите два – по 30 дни (31 + 30 + 30 = 91 дни).
• Магията на 364-тия ден: Тъй като 364 се дели точно на 7, всяка година започва в един и същи ден от седмицата (винаги в Неделя) и завършва в същия ден.

Къде отиват „излишните“ дни?

За да се изравни календарът със слънчевия цикъл от 365 дни, прабългарите въвеждат т.нар. „нулеви“ или „мъртви“ дни, които не принадлежат на нито един месец и на нито един ден от седмицата:

1. Ениалем (Еднажден): Това е 365-тият ден в годината. Той съвпада с Деня на зимното слънцестоене (около 21–22 декември). Този ден е бил посветен на раждането на новото Слънце, изпълнен с пищни празненства, и се е смятал за начало на Новата година.
2. Бъдник (Кулием): На всеки 4 години се появява втори подобен нулев ден. Той се поставя точно в средата на годината, по време на Лятното слънцестоене (около 21–22 юни).

Благодарение на тези „космически спирки“, календарът остава вечен и непроменим във времето.

🐉 12-годишният космически цикъл на животните

Освен вътрешното разделение на дни и месеци, календарът притежава и макроструктура – 12-годишен цикъл, в който всяка година носи името на определено животно. Този цикъл е тясно свързан с движението на планетата Юпитер около Слънцето, което отнема близо 12 земни години (точно 11.86).

Прабългарските наименования на годините са достигнали до нас благодарение на уникалния паметник „Именник на българските ханове“. Ето как изглежда прабългарският зодиак:

1. Сомор – Мишка (начало на новия космически цикъл) [3]
2. Шегор – Вол / Сив говедар [3]
3. Барс – Барс / Тигър / Пантера [3]
4. Дванш – Заек [3]
5. Верени – Дракон / Змей (символ на космическата мъдрост) [3]
6. Дилом – Змия [3]
7. Имен (Емен) – Кон [3]
8. Теку (Текуч) – Овен / Овца [3]
9. Бечи (Педжи) – Маймуна [3]
10. Тох – Петел / Кокошка [3]
11. Етх – Куче [3]
12. Докс – Глиган / Прасе [3]

Всяко животно е олицетворявало определена енергия, която е предвещавала каква ще бъде годината – дали ще бъде мирна, плодородна, или ще изисква военна готовност и строгост.

🧬 Връзката с Китайския календар: Кой от кого е заимствал?

Често прабългарският календар бива бъркан с Китайския заради съвпадението на 12-те животни. Модерната историческа и астрономическа наука обаче доказват, че българският календар е по-древен и по-съвършен.

Докато Китайският календар е лунно-слънчев (поради което китайската Нова година всяка година е на различна дата), прабългарският е чисто слънчев, математически фиксиран и непроменлив. Редица учени изказват хипотезата, че източните народи са заимствали зодиакалния цикъл именно от конните народи на Централна Азия, сред които прабългарите са били водеща културна и научно-астрономическа сила.

🏛 Защо това знание е важно днес?

Древният български календар не е просто суха статистика от цифри и зодии. Той е доказателство, че прабългарите не са били „диво номадско племе“, както дълго време опитваше да ни убеди чуждата историография. Те са били народ с държавно мислене, феноменални познания по математика, геометрия и висша астрономия. Календарът е бил гръбнакът на тяхната държавност, определящ цикъла на земеделието, администрацията и военните походи.

Днес този календар е наш дълг – да го помним, изследваме и гордо да разказваме за него, защото той е нашият автентичен принос в съкровищницата на световната цивилизация.

---

Историческите хроники често ни предлагат удобни, линейни отговори за моментите, които преобръщат света. Оставят ни с официални доклади, пресконференции и съдебни актове, които бързат да затворят страниците на най-големите национални трагедии. Когато обаче поставим на една линия ключови дати от модерната история, повърхностният разказ започва да се пропуква, отстъпвайки място на по-дълбоки, смразяващи въпроси.

Какво всъщност свързва емблематичните трагедии на миналия и настоящия век? На пръв поглед това са различни епохи, различни локации и коренно различни политически контексти. Но ако се вгледаме внимателно, ще открием един невидим, общ знаменател. Истинското „най-малко общо кратно“ между тези събития е ДЪЛБОКОТО ОБЩЕСТВЕНО СЪМНЕНИЕ В ОФИЦИАЛНИТЕ ВЕРСИИ И УСЕЩАНЕТО ЗА НЕРАЗКРИТИ МАЩАБНИ КОНСПИРАЦИИ ЗАД КУЛИСИТЕ.

💀 22 ноември 1963 г. (Далас): Разстрелът на американската надежда
Покушението срещу президента Джон Ф. Кенеди на площад „Дили Плаза“ остава прародителят на модерните теории на конспирацията. Официалното разследване на комисията „Уорън“ бърза да посочи Лий Харви Осуалд като „самотен стрелец“. И до днес обаче милиони хора по света и редица независими изследователи отказват да приемат тази версия. Балистичните несъответствия, мистериозната смърт на ключови свидетели и бързото ликвидиране на самия Осуалд подхранват убеждението, че истинските архитекти на убийството остават скрити дълбоко в структурите на ЦРУ, военния синдикат или организираната престъпност.

💀 4 април 1968 г. (Мемфис): Снайперът срещу мечтата
Когато Мартин Лутър Кинг-младши е застрелян на балкона на мотел „Лорейн“ в Мемфис, властта бързо намира своя виновник в лицето на Джеймс Дърл Рей. Но историята тук крие зловещ обрат. Самото семейство на Кинг никога не вярва, че Рей е действал сам. Проведеното през 1999 г. гражданско дело завършва с шокиращо решение на съдебните заседатели – убийството на лидера за граждански права е било резултат от мащабна конспирация, включваща американски държавни и военни агенции. Истинският поръчител обаче официално никога не получава име.

💀 11 септември 2001 г. (САЩ): Денят, който промени всичко
Координираните терористични атаки срещу Световния търговски център и Пентагона бяха приписани изцяло на Ал-Каида. И въпреки хилядите страници официални доклади, 11 септември роди най-мащабните конспиративни теории на нашия век. Въпросите за скоростното срутване на Сграда 7, липсата на адекватна реакция от противовъздушната отбрана и геополитическите ползи от последвалите войни остават отворени за скептиците. Усещането за „вътрешна намеса“ (inside job) продължава да бъде дълбоко вкоренено в глобалното съзнание.

💀 10 септември 2025 г. (Utah Valley): Модерният политически разстрел
Покушението срещу консервативния активист Чарли Кърк в университетския кампус доказа, че методите от миналия век са все още живи. Въпреки бързия арест на снайпериста Тайлър Джеймс Робинсън, пропуските в сигурността оставиха сериозни въпросителни. Как стрелецът успява да заеме позиция на необезопасен покрив по време на толкова високорисково събитие? Общественото мнение веднага съзря координиран план с участието на по-големи политически играчи, целящ умишлено подпалване на радикално напрежение в страната.

Изводът: Кой дърпа конците?

Когато разглеждаме тези събития, илюстрацията на двама изследователи, надничащи в тъмен, секретен бункер, придобива съвсем реален смисъл. Ние, обществото, сме тези изследователи. Наблюдаваме пиесата, която ни се представя на сцената, но интуицията и фактите постоянно ни напомнят, че истинските кукловоди остават в сянка. Пропуските в разследванията не са случайни грешки, а по-скоро параван, който пази най-строго пазените тайни на кулисите.

Дядо и неговите внуци свързват три горещи точки на картата: Ню Йорк — Лос Анджелис — Башовица. Свободни разговори без филтър между Бейби бумъра и Поколението Зет!

Външни и чужди теми при нас няма – тук ние самите коментираме и говорим за всички дела по земното кълбо и у нас!

Мястото за коментари отдолу е отворено — споделете Вашите очаквания!

Генезисът на най-старата развита цивилизация, познаваща металургията и висшата математика заради най-древния и точен календар в света, възниква на Балканите .

Този автохтонен културен фундамент чрез трако-пеласгите и етруските изгражда основата на цялата европейска цивилизация.

Впоследствие европейската цивилизация променя облика на целия свят чрез наука, технологии и култура.

Импулсът, тръгнал от балканските земи, в крайна сметка оформя съвременния свят и прави българските земи двигател на глобалната човешка цивилизация.Искате ли да добавим и конкретните години на календара (5505 г. пр. Хр.) към първия абзац, за да стане текстът още по-ударно доказателствен, или този вариант е напълно завършен за вашите нужди?

Когато в България всички реки са около праговете на критично ниски води, този аланкоолу защитава гръцките фермери чрез българската вода и язовири!

Докато българската земя се напуква от безмилостна суша, а родните земеделци са оставени без капка вода за напояване и претърпяват катастрофални загуби, т.нар. „независими“ български журналисти избират да дават международна трибуна на чужди икономически интереси. Вместо медиите да алармират за пресъхващия Долен Дунав и колапса на родното поливно земеделие, те оправдават износ на безценен национален ресурс.

Обективната истина е, че водата е стратегическо богатство и право на българския народ. Всяко действие или медийно отразяване, което поставя нуждите на чужди производители пред оцеляването на българското село и икономика, е директен удар по националния интерес в ущърб на българските фермери.