Относно: Незабавно въвеждане в експлоатация на Единна национална дигитална система за ранно хидроложко предупреждение и управление на риска от наводнения в реално време.
📌 МОТИВИ
Наводненията в Централна и Северна България от пролетта на тази година за пореден път доказаха, че сегашният модел за превенция е неефективен и фатално закъснял. Системният абсурд у нас е следният: нашите учени в НИМХ разполагат с точни текстови данни за преливането на реките Янтра, Видима, Осъм и Вит 48 часа преди бедствието, но тези данни остават напълно заключени в статични PDF таблици и сложни бюлетини.
Публичните карти, които местната власт и населението виждат, отчитат единствено общ метеорологичен риск по административни области. Това изкуствено подценява реалната заплаха по поречията на реките и води до хаотично „гасене на пожари“ постфактум, вместо до истинска, технологична превенция.
🛠️ КОНКРЕТНИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ И ПРОМЕНИ
С цел предотвратяване на бъдещи материални щети и абсолютна защита на човешкия живот, предлагам следните спешни изменения в Закона за водите и Закона за защита при бедствия:
1. Създаване на Единна национална дигитална платформа (ЕNDP-Води)
- Правна мярка: Задължително софтуерно обединяване на данните от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), Басейновите дирекции, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) и операторите на хидротехнически съоръжения в обща дигитална платформа.
- Изискване: Край на практиката за издаване на тромави текстови бюлетини. Преминаване към динамични 48-часови хидроложки карти, показващи движението на приливната вълна по речните басейни в реално време, а не размито по административни области.
2. Задължителна дигитална интеграция на всички язовири и ВЕЦ
- Правна мярка: Въвеждане на законова императивна норма за собствениците и концесионерите на абсолютно всички язовири (национални, общински и микроязовири) и ВЕЦ за инсталиране на автоматични датчици.
- Изискване: Задължително автоматично подаване на данни за свободния обем и водното количество на всеки 15 минути към централната система. Край на сегашното изключение в прогнозите, което напълно игнорира работата на хидротехническите съоръжения. Системата трябва автоматично да разпорежда контролирано превантивно изпускане дни преди очакван порой.
3. Автоматизация на системата BG-Alert през хидроложки прагове
- Правна мярка: Нормативно обвързване на задействането на Националната система за ранно предупреждение (BG-Alert) с хидравличните компютърни модели на самите реки.
- Изискване: Когато компютърният модел отчете, че след Х часа повърхностният отток от дъжда ще повиши нивото на дадена река над критичния праг за заливане, системата автоматично и целево изпраща съобщение за евакуация на жителите в застрашеното поречие. Евакуацията трябва да се извършва организирано и на дневна светлина, а не в последния момент посред нощ.
📉 ОЧАКВАН ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН ЕФЕКТ
- Време за реакция: Увеличаване на прозореца за реакция на общините и Гражданска защита от символичните 2 часа на цели 48 часа в аванс.
- Финансов ресурс: Спестяване на милиарди левове от държавния бюджет за възстановяване на разрушена инфраструктура. Инвестицията в дигиталния софтуерен „мозък“ на държавата струва десетки пъти по-малко от последващите плащания за обезщетения на унищожен бизнес, земеделие и домове.
- Човешки живот: Свеждане до нула на риска от човешки жертви чрез пълно премахване на фактора „изненада“ при приливни вълни.
Вашият коментар