Черно море е бойно поле, а България е с вързани ръце: Защо все още нямаме спасителен кораб?

Днешната критична ситуация в Черно море, при която търговски кораби биват поразявани от дронове и ракети в нашата изключителна икономическа зона, извади наяве бруталната истина за националната ни сигурност по вода. При тежък инцидент в открито море държавата ни е напълно безпомощна. Ние нямаме техническа готовност да реагираме, нямаме специализиран държавен авариен съд и сме принудени да разчитаме на цивилни търговски фериботи-доброволци, за да спасяваме човешки животи в XXI век.

България продължава да бъде единствената държава членка на НАТО в Черноморския басейн, която няма собствен спасителен кораб. И на логичния въпрос на всеки български гражданин: „А защо се стигна дотук?“, отговорът е болезнено прост – поради ведомствен егоизъм, административно късогледство и пълно безхаберие.

Ликвидирането на „Перун“ и цената на амнезията

Всичко започна с умишленото ликвидиране на единствения ни тежък спасителен кораб и ледоразбивач – легендарния „Перун“. Години наред този морски титан беше оставен без поддръжка, за да се стигне до ноември 2020 г., когато държавата го продаде на търг и го прати за рязане на скрап за жълти стотинки. Тогава морската общност, капитани и експерти алармираха, че оставаме с „голи ръце“ пред морето. Никой от управляващите не ги чу.

Само година по-късно, през септември 2021 г., съдбата ни изпрати първия звучен шамар – кризата с кораба Vera Su, който заседна край Камен бряг. Държавната машина блокира, защото нямаше с какво да реагира. Като служебен министър на околната среда и водите тогава, бях принуден лично да спра първоначалните дилетантски опити за претоварване, които застрашаваха с невиждана екологична катастрофа и азотно замърсяване защитената местност „Яйлата“.

Решението, което предложих на тепсия през 2021 г.

Докато координационният щаб се бореше с изтеглянето на азотните торове, аз реших да погледна в перспективния национален интерес. Беше ясно, че Черно море става все по-несигурно. Затова през октомври 2021 г. изпратих официално предложение до Министерството на вътрешните работи (което тогава отговаряше за Гражданска защита) и до Министерството на транспорта (под чиято шапка е Морска администрация).

Предложих нещо напълно готово, законно и финансово обезпечено: държавата спешно да закупи нов многофункционален спасителен кораб и модерна съпътстваща техника за реагиране при морски кризи .

Голямото предимство беше, че финансирането нямаше да тежи на българския данъкоплатец – осигурих средствата изцяло по линия на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) на базата на превенцията на екологични бедствия в акваторията ни . Изисках от двете министерства само едно – да подадат техническите спецификации за нужния плавателен съд, за да стартираме процедурата

Какъв беше отговорът? Административен отказ.

Вместо държавническо мислене, се сблъсках с класически ведомствен егоизъм. Министерствата не постигнаха съгласие кой точно ще стопанисва техниката, отхвърлиха предложението ми и блокираха процедурата, изпускайки чисти европейски милиони за сигурността на България . Оттогава до днес – буквално нищо не е направено.

Черната хронология след „Vera Su“: Черно море като бойно поле

Отказаната тогава техника днес ни струва скъпо. След 2021 г. Черно море спря да бъде просто зона за туризъм и се превърна в истински театър на военни действия. Районът беше залят от десетки откъснати плаващи мини, застрашаващи родните плажове и корабоплаването. Последваха удари над цивилни руски танкери (като танкера SIG през 2023 г.) и поражения над десетки търговски съдове.

Ескалацията достигна критичната си точка в наши дни. Само в рамките на броени часове бяхме свидетели на катастрофални събития в непосредствена близост до нашите води:

1. Потапянето на зърновоза ALFA WATAN: Атакуван с комбинирани въздушни и надводни дронове в изключителната икономическа зона на България, корабът потъна на дъното за рекордните 3 минути.
2. Пожарът на кораба ABLE: Поразен при същата атака, плавателният съд пламна в открито море, а екипажът му беше евакуиран не от специализиран държавен спасител, а от преминаващия наблизо цивилен български ферибот „Диоскурия“.
3. Корабът-призрак EMIL: Ударен край Одеса, корабът изгуби управление и технически системи, пресичайки румънските води, за да навлезе необезпокоявано на 40 мили край Шабла. Държавата ни просто го наблюдаваше безпомощно от въздуха, защото нямаме авариен влекач, който да го прихване.

Изводите, които никой не иска да признае

Докато съседните ни партньори от НАТО – Румъния и Турция – развиват мощни спасителни флотове с десетки специализирани съдове, купени включително с европейски средства, България остава опасен прецедент. Ние сме държава с морска граница, чиято безопасност в момента зависи единствено от международния късмет и добрата воля на частни корабособственици.

Истината е една: ако през ноември 2021 г. предложението ми към МВР и Министерството на транспорта не беше брутално отхвърлено, днес България щеше да има модерна спасителна техника и собствен спасителен кораб в готовност . Днес нямаше да гледаме безпомощно как Черно море поглъща кораби в наши води.

Политическата и административна безотговорност винаги се плаща. Въпросът е колко още трябва да потъне, за да се събудят институциите?