Живеем във време на безпрецедентен икономически и социален абсурд, в който сухата статистика от световните стокови борси се превръща в жива човешка драма по българските бензиностанции. Днес българският потребител е изправен пред стена от непосилни цени, а реалността по колонките за гориво отдавна надхвърли възможностите на неговите доходи. Човек наистина не знае какво да прави пред лицето на този енергиен капан — да плаче ли, да се смее ли, или просто да занемее пред мащаба на спекулата.
През последните три месеца (юли – септември) пазарът на суров петрол сорт Брент премина през екстремна волатилност, задвижен от геополитическото напрежение в Близкия изток, провалите в дипломатическите преговори и драстичното свиване на глобалните запаси с над 400 милиона барела. Червената линия на международния бенчмарк се изкачи от 83.73 долара за барел през юли до шокови нива от 104.30 долара в края на септември.
Този борсов трус обаче се стовари с двойна сила върху българския шофьор. Успоредната синя линия на цените по нашите бензиностанции последва международния пазар със светкавична скорост, но без никаква пазарна гъвкавост в полза на потребителя. Масовият бензин А95 стартира от нива около 3.08 лева за литър през юли, премина през 3.24 лева през август, за да се запечата на високите 3.27 лева към днешна дата. Истинският шок обаче дойде при масовия дизел, който през август отчете исторически антирекорд от средно 4.89 лева за литър по големите вериги, извеждайки България на челно място по поскъпване в целия Европейски съюз.
Именно тук се разкрива умопомрачителният цинизъм на съвременната икономическа ситуация, за който официалните институции умишлено мълчат. Експертните данни и пазарните анализи категорично доказват, че поради липса на адекватна регулация и регулаторна мудност, в момента цените на масовите горива в България се поддържат изкуствено с около 40 стотинки (0.20 евроцента) над реалната си пазарна себестойност!
Българският гражданин е притиснат в жесток двоен капан. От една страна, той плаща цената на грандиозните „зелени“ стратегии и провалената геополитическа реторика на Брюксел, която взриви енергийната стабилност на Стария континент. От друга страна — у дома го довършва чиновническото бездействие и спекулата на местните пазарни играчи, които отказват да свалят цените, въпреки временните успокоения на пазара.
Това не е просто ценови индекс, това е диагноза за система, която е абдикирала от защитата на собствените си граждани. Докато бюджетът се пълни от надутия акциз и ДДС върху горивата, обикновеният човек е принуден да брои стотинките си пред дигиталния екран на колонката, осъзнавайки, че вече няма финансовия ресурс дори да напълни резервоара на колата си.
Вашият коментар