Голямата радост от маловодието: Как безхаберието направи България „най-голяма“

Както Доналд Тръмп „решава“ кризи, като просто зачертава имена на географската карта (сменяйки Ню Мексико с Ню Америка), така и нашенските политици решиха кризата с пресъхналия Дунав – обявявайки го за териториално разширение…

Сухите и официални съобщения за корабоплаването по река Дунав за пореден път ни информират за критичен спад на речното ниво. Въвеждат се тежки ограничения за газенето, международните капитали заобикалят българските пристанища, а бизнесът брои милиони загуби от полупразните и заседнали секции. На пръв поглед – пълна катастрофа, породена от системно институционално бездействие и липса на драгиране.

Но нека погледнем ситуацията от един друг, много по-висш държавнически ъгъл. Този, от който нашите управляващи вероятно наблюдават ситуацията с чаша уиски в ръка. Всъщност, господа, имаме огромен повод за национална гордост: България се разширява!

Географският парадокс, който ни направи империя

За незапознатите с международното речно право, държавната ни граница с Румъния по река Дунав не е фиксирана с бетонни колове на дъното. Тя е динамична и се дефинира от т.нар. талвег – най-дълбоката и плавателна линия на речното корито.

Днес, когато от мощната европейска река са останали едва петнайсетина „Марици“ вода, реката масирано се оттегля към по-ниския румънски бряг. А щом водата бяга на север, законният талвег я следва неотлъчно. И тук идва радостната новина за родния суверенитет: нашата държавна граница се мести на север, а суверенната българска суша расте с часове!

Хиляди декари новоизгряващи пясъчни коси, огромни пустинни плажове и чисто нови острови в момента са горда българска земя. Румъния се свива, България става по-голяма от всякога!

Защо държавното бездействие всъщност е „гениална стратегия“?

Сега вече става ясно защо българската държава от десетилетия проявява пълно, хладнокръвно безхаберие към купуването на драги и почистването на речното корито. Защо да се харчат милиони от бюджета за модерни дълбачки? Защо да се поддържа плавателният път, че да ни върви бизнесът?

Ако бяхме чистили праговете навреме и бяхме задържали водата в средата на реката, границата ни щеше да си стои кротко на мястото. Но чрез гениалната тактика на „пълно неправене на нищо“, нашите политици постигнаха това, което царе и генерали не успяха с кървави войни – грандиозно териториално разширение за сметка на съседите, без нито един изстрел!

На какво се наслаждават управляващите?

Докато пристанищата във Видин, Лом и Русе пустеят, а корабособствениците късат коси, по високите етажи на властта в София цари пълно спокойствие и естетическа наслада. Те могат гордо да рапортуват следните „успехи“:

1. Териториален прираст: Спечелихме нова земя. Че тя в момента е само пресъхнала тиня, камъни и умрели миди – няма значение, площта на татковината расте в статистиката!
2. Икономии от поддръжка: Спестихме милиони от почистване на реката, които могат да бъдат пренасочени за по-важни партийни дела.
3. Нов вид туризъм: Вместо тежки и мръсни товарни кораби, по Дунав вече могат да се организират пешеходни разходки до Румъния по джапанки.

Затова, следващия път, когато прочетете официално съобщение, че корабоплаването в българския участък е пред колапс, не бързайте да критикувате властта. Насладете се на момента и погледнете мащабно. Благодарение на нулевите усилия на правителството, България в момента е по-голяма от всякога. Пък това, че е само на хартия и на пясък… е, в големия „Параграф 22“ на родната политика детайлите никога не са били от значение.