Всички сме наясно, че светът се управлява от законите на физиката, но Близкият изток се управлява от законите на комедията. Добре дошли в най-великото и скъпо платено шоу на планетата, където правилата на здравия разум са официално отменени от двама политически колоси, чието его има собствена гравитация и сателити – Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху. Динамичният дует на съвременната демокрация отново е под светлините на прожекторите, за да ни обяснить защо планетата трябва да пламне, та белким най-накрая настъпи мир.
Действие първо: Големият тактически шедьовър (Или как Иран развали купона)
Джером К. Джером навремето беше отбелязал, че „човек не може да свари чайник, ако го гледа и чака – той сякаш го прави напук и не иска да заври“. По същия начин Тръмп и Нетаняху седнаха пред геополитическия чайник, накладоха огън от бомби и зачакаха Иран да заври и да се предаде за точно 24 часа. Планът беше съвършен в своята простота: бързи, зрелищни фойерверки над Ормузкия пролив, грандиозен триумф и Тръмп, маршируващ победоносно към изборите през ноември.
Но, о, какъв международен наглец се оказа този Иран! Напук на всички американски планове, той отказа да капитулира в рамките на работното време. Вместо това цената на бензина в САЩ изхвърча до небесата, а американският избирател, вместо да вее знамена, започна да плаче пред бензинколоните, откривайки, че едно зареждане на пикапа вече струва колкото средно голям имот в Тексас.
Но Тръмп няма грешки – той има само „нюанси в реториката“. В класически стил той веднага обясни, че Иран умишлено протака войната и отказва да бъде заличен за пет минути, само и само да му провали изборите и да помогне на Демократите. Представяте ли си каква безподобна наглост? Да те бомбардират с три самолетоносача на прага ти, а ти да не умреш веднага, а да стоиш и да кроиш планове как да саботираш вота в Охайо!
Действие второ: В „Режим на вземане на решения“ и други умствени натоварвания
Докато Нетаняху ежедневно чертае нови червени линии (изразходвайки повече флумастери, отколкото първокласник) и праща авиацията да раздава „превантивна сигурност“, Тръмп обяви от телевизионния ефир, че е влязъл в „режим на вземане на решения“.
Това е тежък, изтощителен процес. Един ден мисли дали напълно да заличи една нация от картата, на следващия – дали просто да я остави да изгние икономически, а на третия – може би да сключи „най-великата сделка, която никой никога не е виждал“. Точно както героите на Джером, които прекарваха часове в обсъждане как да опаковат куфара за пътуване, само за да открият, че са забравили четките си за зъби, така и нашите лидери седят върху купища оръжия и се чудят защо светът около тях е в хаос. Защото какво са съдбата и животът на милиони хора пред възможността да направиш силно интервю в навечерието на Общото събрание на ООН?
Към вас, драги читатели: Трябват ли ви изобщо илюстрации, за да разберете?
Нима наистина имате нужда от картинки, графики или карикатури, за да прогледнете за този абсурд? Нима цветната рисунка ще направи гледката по-ясна? Разбира се, че не. Всяка визуална метафора би избледняла пред бруталния хумор на реалността.
Когато виждате три американски самолетоносача, които „патрулират мирно“, обградили чужда държава, и лидери, които сериозно ви обясняват, че бомбардираните са всъщност агресорите, защото не умират достатъчно бързо – думите сами рисуват картината. Действителността е станала толкова нелепа, че карикатуристите в днешно време просто стоят без работа и преписват новините дума по дума. Най-добрата илюстрация е касовата бележка от следващото ви зареждане на бензиностанцията.
Финалният акорд
Няма как да не се преклоним пред този политически цирк. Светът може и да е уморен от безкрайни конфликти, подкрепата за войната може да е паднала под критичното дъно, но шоуто не може да спре. Когато на сцената имаш двама актьори, за които властта е единственият начин да останат извън съдебната зала, международното право бързо се превръща в памфлет, а войната – в предизборен PR. Писна ни от този театър, в който агресията се брандира като отбрана, а сметката накрая я плащаме всички ние.
Вашият коментар