Изкуственият интелект може да симулира брутални ситуации на пътя – като микробус, който гази пластмасовите колчета и навлиза в насрещното платно. Когато пуснах това видео, то неслучайно събра над 2 милиона гледания. Хората реагират бурно, защото виждат в дигиталната симулация своята ежедневна реалност. Пластмасовите колчета в Кресненското дефиле не са решение за безопасност – те са символ на десетилетната българска абсурдност, в която държавата и времето са спрели на едно място.
Истината за ОВОС и документите, които потънаха в чекмеджевата
Нека се върнем към фактите. През юли 2021 г., в качеството си на служебен министър на околната среда и водите, изпратих официално писмо до тогавашния служебен министър-председател Стефан Янев и министъра на регионалното развитие Виолета Комитова. В това писмо ясно и недвусмислено се посочваше, че Решението по ОВОС за строителството на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле е в пълна законна сила. Нещо повече – то бе валидно именно за вариантите на трасето, по които години по-късно и след безброй изгубени животи, най-накрая се прие да започне работа.
Големият въпрос е: Защо тогава всичко спря?
Единственият аргумент, който се подхвърляше в публичното пространство, беше плашилото, че Европейският съюз ще ни лиши от средства, защото проектът уж не отговарял на някакви специфични изисквания. Това е пълен абсурд. България е пълноправен член на ЕС. Директивата за ОВОС е част от общото европейско законодателство, с което българските закони са напълно синхронизирани. Имахме законно и влязло в сила решение, имахме готовност за старт. Но вместо багери, получихме административна мъгла.
Хватката на „зеления октопод“
Спирането на този стратегически обект не е плод на европейски капризи, а на безпрепятственото влияние на българския „зелен октопод“. Шепа неправителствени организации превърнаха екологията в бизнес за милиони и инструмент за национален саботаж.
Под предлог, че защитават биоразнообразието в дефилето, тези структури блокират всеки опит България да се сдобие с модерна пътна инфраструктура. Тяхната дейност успешно постига едно: превръщането на България в подчинена, изолирана страна, която не може да реализира собствения си суверенитет и транспортен потенциал. Заради техните вечни обжалвания, процедури и протести, дефилето остана трансмисия на смъртта, а транзитният трафик ни заобикаля.
Цената на забавянето: Как Сърбия и Северна Македония ни изтриха от картата
Докато у нас се деляха постове и се водеха 20-годишни празни дебати, международният транзит официално ни отписа. Никой чуждестранен превозвач няма да рискува да виси в километрични тапи в Кресна или да разбива камионите си по неподдържаните ни трасета.
Целият поток от Западна Европа към Солун вече се изнесе по готовата и модерна магистрала Белград – Скопие – Солун. Сърбия и Северна Македония (които дори не са членове на ЕС!) проявиха държавническо мислене, изградиха своята инфраструктура и в момента законно прибират стотици милиони от тол такси, които по право трябваше да влизат в българския бюджет.
Пълният инфраструктурен разпад по оста ЮГ – СЕВЕР
Кресна е просто върхът на айсберга. На север картинката е още по-зловеща. Достъпът до Дунав мост 2 при Видин – нашата директна сухопътна врата към Централна Европа – е подложен на истински инфраструктурен геноцид:
- Скоростният път Видин – Ботевград се строи с темпове на костенурка, докато тежките ТИР-ове продължават денонощно да разбиват десетки села в Северозапада и да застрашават живота на хората.
- Проходът Петрохан – най-пряката и логична връзка между София и Видин – е оставен на произвола на съдбата: без тунел, без реална алтернатива и в режим на вечни козметични ремонти.
България е превърната в съзнателно създадена „тапа“ на Балканите. Вместо стратегическото ни географско положение да бъде златно дъно за икономиката, то се превърна в проклятие заради чиновническо безхаберие и външен натиск. От Дунав мост 2 до Кулата днес се пътува по-бавно, по-изнервящо и по-опасно, отколкото през три граници в съседните държави.
Докога?
Асфалтът няма партиен цвят, нито пък националната сигурност трябва да се диктува от зелени рекетьори. Време е да спрем да бъдем черната дупка на европейските транспортни коридори. Крайно време е държавата да погледне документите от юли 2021 г., да спре да се оправдава с Брюксел и да защити националния си интерес преди броят на жертвите по пътищата да е станал необратим.
Вашият коментар